Читать «Сетаганда» онлайн - страница 13

— Аз… не участвам. Просто искам да знам.

— Но предполагам, че схващате играта.

— О, да.

— И още нещо — клюките във висшата класа не се контролират достатъчно. Вие двамата ще имате възможност да чуете някои от тях. Докладвайте ги на моя завеждащ протокола полковник Ворийди. Щом се върне, той ще ви дава указания. Оставете го той да решава кое е важно.

„Видя ли?“ — Майлс кимна към Иван, който примирено сви рамене.

— И… опитайте се да не издавате собствените си тайни.

— В това отношение за мен няма проблеми — каза Иван. — И без това не знам нищо.

И се усмихна. Майлс се опита да запази самообладание и сподави репликата си. „Напротив, знаем.“

Тъй като всички чужди консулства се бяха концентрирали в един сектор на столицата на Ета Сета, пътуването не отне много време. Земеходът се спусна на нивото на улицата и намали скорост, след което влезе в гаража на марилаканското посолство и спря в ярко осветеното фоайе, което благодарение на мрамора и декоративните растения изобщо не приличаше на подземие. Гюрукът на колата се вдигна. Охраната на посолството посрещна бараярците при асансьора. Без никакво колебание сканираха гостите. Явно Иван бе проявил благоразумие и също беше оставил невроразрушителя в своето чекмедже.

Излязоха от асансьора и се озоваха в просторна зала с няколко нива. Гостите вече се бяха събрали. Центърът на помещението беше зает от голяма мултимедийна скулптура. Течаща вода падаше от фонтан във формата на малка планина, изработена до най-малките подробности, включително и пътеките. Във въздуха около миниатюрния лабиринт се въртяха цветни частици. От зеления им цвят Майлс предположи, че частиците представят земни листа, преди още да се доближи и да забележи невероятно реалистичните детайли. Цветовете бавно започнаха да се променят от зелено в искрящо жълто, червено и черно-червено. Завихрянията им сякаш образуваха бързо сменящи се образи на човешки лица и тела и му се стори, че чува свирене на вятър. Дали това наистина бяха образи и звуци, или реакция на мозъка на бързо сменящите се картини? Внезапно го обзе неясно безпокойство.

— Това е новост — коментира Воробьов, също втренчен в скулптурата. — Красиво… а, добър вечер, посланик Берно.

— Добър вечер, лорд Воробьов. — Среброкосият им домакин кимна на бараярския си колега. — Да, и според нас е наистина красиво. Подарък е от един местен гем-лорд. Голяма чест. Нарича се „Есенни листа“. В отдела по шифроване си блъскаха главите половин ден и накрая решиха, че означава точно „Есенни листа“.

Двамата посланици се разсмяха. Иван несигурно се усмихна, без да е разбрал напълно шегата. Воробьов представи спътниците си на посланик Берно, който реагира на чиновете им с подобаваща вежливост, а на възрастта им — с упътване към бюфета и пожелаване на приятно прекарване. И всичко това заради Иван, ядоса се Майлс. Изкачиха се по стълбите към бюфета, лишени от възможността да чуят какви новини щяха да си разменят двамата посланици. Сигурно само светски брътвежи, но все пак…