Читать «Сетаганда» онлайн - страница 14

Опитаха разнообразните и вкусни ордьоври и си избраха питиета. Иван се спря на известна марка марилаканско вино. Майлс си поръча кафе. Двамата се разделиха с мълчаливо съгласие. Майлс се облегна на перилата на балкона, от който се виждаше помещението долу. Отпи от фината си чаша и я огледа, като се мъчеше да открие къде се намира нагревателят, който поддържаше кафето топло. А, ето го тук, на дъното на чашата, маскиран във формата на емблема. „Есенни листа“ достигаха края на цикъла. Водата замръзна, или поне така изглеждаше, и се превърна в неподвижен леден водопад. Цветовете избледняха до бледожълто и сиво под светлината на зимния залез, а фигурите, ако изобщо съществуваха, сега напомняха скелети. Музиката се разпадна в нехармонизирани звуци и сподавен шепот. Това не беше снежна зима, изпълнена с празнично ликуване. Беше зимата на смъртта. Майлс неволно потрепна. „Ужасно ефектно.“

И така, как да започне да задава въпроси, без да разкрива нищо? Представи си как е притиснал някакъв гем-лорд до стената с думите: „Я кажи, да не би някой от подчинените ти да е изгубил ключ с печат като този?“ Не. Засега най-добрият подход беше да остави своите… противници да го открият, но те ужасно се бавеха. Погледът на Майлс блуждаеше сред тълпата в опит да открие мъжа без вежди, но напразно.

А Иван вече беше попаднал на прелестна дама. Майлс примигна, като забеляза колко красива е всъщност. Беше висока и слаба, кожата на лицето и ръцете й беше гладка и нежна като порцелан. Покрити с бижута ленти хлабаво прихващаха светлорусата й коса на тила и на кръста. Самата коса стигаше малко над коленете. Дрехата й повече скриваше, отколкото показваше — гънки, широки ръкави и жилетка, която стигаше до глезените й. Нямаше никакво съмнение, че е сетаганданска гем-лейди — приличаше на истинска фея, а това предполагаше нещо повече от нюанс на гени на някой хоут-лорд. Наистина, видът можеше да се постигне с помощта на изкуствени средства, но нямаше начин арогантната извивка на веждите й да не е естествена.

Докато обикаляше на около три метра около нея, Майлс усети феромоните в парфюма й. Това беше прекалено. Иван вече не беше на себе си. Тъмните му очи горяха, докато разказваше някаква история, в която самият той се проявяваше като герой. Беше нещо за военни упражнения естествено. Същински Марс и Венера, няма що. Но тя, изглежда, се забавляваше.

Не че Майлс искаше от чиста завист да отрече успеха на Иван с жените. Просто би било хубаво някой да го накара да се поизпоти. Все пак Иван твърдеше, че сам трябва да изковеш късмета си. Неговото гъвкаво его можеше да поеме дузина откази за една вечер само и само за да бъде възнаградено накрая с лека усмивка. Майлс си помисли, че би бил мъртъв след третия опит. Сигурно моногамията беше за него просто нещо естествено.

„По дяволите, трябва поне да постигнеш това, преди да се посветиш на по-големи амбиции.“ Досега не беше успял да привлече вниманието дори на една-единствена жена. Естествено трите години, прекарани в тайни операции, както и периодът преди това в предимно мъжко обкръжение, доста бяха намалили възможностите му.