Читать «Сетаганда» онлайн - страница 16

— Гем-генералът, който изгуби бараярската война — отсече Йенаро.

— Йенаро, защо трябваше да споменавате това? — обади се лейди Гел. Дали наистина й се искаше да чуе края на историята на Иван? Майлс би могъл да й разкаже една много по-забавна история за едно учение, в което Иван вкара патрула си в кал до кръста и трябваше да пращат спасителен отряд…

— Не споделям напълно това мнение — дипломатично се намеси Майлс. — Генерал Йенаро имаше лошия късмет да бъде последният от петимата гем-генерали, които вкупом загубиха бараярската война. Затова всички обвинения паднаха върху него.

— О, добре казано — измърмори Иван. Йенаро също се усмихна.

— Онова нещо там е ваше дело, нали, Йенаро? — попита момичето, за да отклони разговора в друга посока. — Поредната банална играчка на вашата компания, нали? Майка ми го хареса.

— Наистина е така — поклони се той с лека ирония. — Марилаканците бяха възхитени. Истинската вежливост изисква да се съобразяваме с вкусовете на другите. Има някои дреболии, които се забелязват само отблизо.

— Мислех, че сте се специализирали в благоуханията.

— Пробвам се в нови области. Въпреки това продължавам да смятам, че мирисът е по-тънко сетиво от зрението. Трябва някога да ми позволите да приготвя нещо за вас. Виждате ли, комбинацията от цивет и жасмин изобщо не подхожда на облеклото ви тази вечер.

— Нима? — Усмивката й помръкна.

Майлс си представи бравурна музика, белези от саби и реплики от типа: „Това заслужаваш, мошенико!“ С усилие се сдържа да не се захили.

— Великолепна рокля — намеси се Иван. — И ухаете великолепно.

— Между другото, като се разговорихме за копнежите ви по екзотичните неща — обърна се лорд Йенаро към лейди Гел, — знаете ли, че лорд Ворпатрил е роден по естествен начин?

Тънките вежди на момичето се вдигнаха и на безупречното й чело се появиха бръчки.

— Всички раждания са естествени, Йенаро.

— Да, ама не. Имам предвид в естествен биологичен смисъл. Излязъл е от тялото на майка си.

— Ауу! — Носът й се сбърчи в ужас. — Стига, Йенаро. Днес сте направо непоносим. Майка ми е права, че вие и вашата банда ретро-авангардисти напоследък отивате твърде далеч. На път сте да замените славата с пълна неизвестност. — Отвращението й беше насочено към Йенаро, но Майлс забеляза как тя се дръпна по-далеч от Иван.

— Когато славата не дойде, лошата репутация също може да свърши работа — сви рамене Йенаро.

„Аз съм роден от маточен репликатор — понечи да каже Майлс, но се сдържа. — Това само може да докаже безпредметността на разговора ви. Като изключим мозъчното увреждане, Иван извади по-добър късмет от мен. Аз…“

— Приятна вечер, лорд Йенаро. — Тя вирна глава и се отдалечи. Иван изглеждаше напълно объркан.

— Хубаво момиче, но умът й е толкова… — промърмори Йенаро, сякаш искаше да обясни, че е по-добре да минат без нейната компания. Но явно се чувстваше неудобно. Майлс се опита да заглади положението.

— Значи… избрали сте кариера в изкуството вместо в армията, а, лорд Йенаро?

— Кариера? — Йенаро сви презрително устни. — За бога, не. Аз съм аматьор. Съобразяването с конюнктурата е смърт за изкуството. Но все пак се надявам да си извоювам известен престиж.