Читать «Сетаганда» онлайн - страница 17

Майлс беше готов да се закълне, че това не е поза. Двамата с Иван проследиха погледа на лорд Йенаро през парапета надолу към фонтана.

— Трябва да го видите отвътре. Гледката е коренно различна.

— Разбира се — чу се да отговаря Майлс. „Наистина е много опак човек“ — реши той. Предизвикателната му външност едва прикриваше ранимото му его. Йенаро нямаше нужда от повече насърчаване и с нетърпелива усмивка ги поведе надолу по стълбите, като по пътя им обясняваше идеята, която трябвало да предава творбата му. Майлс забеляза посланик Воробьов, който му кимна от другата страна на балкона.

— Извинете ме, лорд Йенаро. Иване, ти продължавай, ще ви настигна след малко.

— О… — Йенаро изглеждаше съкрушен. Иван погледна гневно Майлс. „Ще ти го върна.“

Воробьов беше в компанията на някаква жена, която свойски го беше хванала под ръка. Беше на около четиридесет стандартни години, естествено красива, без допълнителни намеси. Дългата й рокля беше според сетаганданската мода, макар и доста по-проста в сравнение с облеклото на лейди Гел. Не беше сетаганданка, но цветовете на дрехите й — тъмночервено, кремаво и зелено — великолепно подхождаха на мургавата й кожа и черните къдрици.

— Лорд Воркосиган — каза Воробьов. — Обещах да ви запозная. Това е Миа Маз. Работи при нашите приятели в посолството на Вървейн и ни помага от време на време.

— Приятно ми е да се запознаем — поклони се Майлс. — Какво работите в посолството, госпожо?

— Помощник на завеждащия протокола. Специалността ми е дамският етикет.

— Нима това е отделна специалност?

— Тук да, или поне би трябвало да бъде. Още преди години казвах на посланик Воробьов да назначи някоя жена на подобна длъжност.

— Но ние нямаме никой с подходящ опит — въздъхна Воробьов, — а вие не бихте се съгласили да ви наема. Не че не се опитах.

— Назначете някой без опит — предложи Майлс. — Предполагам, че госпожа Маз не би отказала ученици?

— Това е идея… — Воробьов беше поразен. — Маз, трябва да го обсъдим, но сега трябва да говоря с Уилстър, ето го на бюфета. Ако имам късмет, ще го хвана с пълна уста. Извинете… — Задълженията му по представянето приключиха и Воробьов изчезна възможно най-дипломатично.

Маз се обърна към Майлс.

— Искам да ви кажа, лорд Воркосиган, че ако можем да направим нещо за сина и племенника на адмирал Арал Воркосиган по време на престоя им на Ета Сета… всички сме на ваше разположение.

— Не предлагайте подобно нещо на Иван — усмихна се Майлс. — Ще го приеме твърде лично.

Жената проследи погледа на Майлс надолу, където лорд Йенаро водеше братовчед му през скулптурата си, усмихна се закачливо и на бузата й се появи трапчинка.

— Няма проблеми.

— Ами… нима гем-дамите се различават толкова много от гем-лордовете, че е необходима отделна специалност? Признавам, че гледната точка на повечето бараярци към гем-лордовете е през оптичните мерници.