Читать «Сетаганда» онлайн - страница 12

— Марилаканците не обръщат достатъчно внимание на собствената си зона за хиперпространствени скокове — продължи Воробьов. — Въобразяват си, че границите им са естествени. Но ако Марилак беше управляван пряко от Сетаганда, следващият скок щеше да ги отведе към мъглявината Зоав с всичките й кръстопътища — цял нов регион за сетаганданската експанзия. Марилак за Зоав е онова, което е Вървейн за Хиджън Хъб, а всички знаем какво се случи там. — Устните на Воробьов иронично се свиха. — Но Марилак няма заинтересуван съсед, който да организира защитата му, както направи баща ви за Вървейн, лорд Воркосиган. Така че провокациите могат да се изфабрикуват изключително лесно.

Тревогата в сърцето на Майлс утихна. В думите на Воробьов нямаше никакво тайно или лично послание. Всеки знаеше за политическата и военната роля на адмирал граф Арал Воркосиган в бързото създаване на съюза и контраатаката, която осуети опитите на сетаганданците да овладеят зоната за хиперпространствени скокове към Хиджън Хъб. Но никой не знаеше за агента на ИмпСи Майлс Воркосиган и за ролята, която той изигра за появата на адмирала в Хиджън Хъб в най-необходимия момент. И затова никой не можеше да му засвидетелства уважението си. „Здрасти, аз съм герой, но не мога да ти кажа защо. Секретно е.“ От гледна точка на Воробьов, а и на всеки друг, лейтенант Майлс Воркосиган беше просто нисш офицер за свръзка от ИмпСи — фаворит на синекурна длъжност, изпълняваш рутинните си задачи, които го бяха довели тук. Мутант.

— Мислех, че Хиджънският съюз е дал на гем-лордовете при Вървейн добър урок, който да ги укроти за известно време — каза Майлс. — Всички гем-офицери от ударната част в дълбоката еклипса начело с гем-генерал Естанис се самоубиха… беше самоубийство, нали?

— Е, не съвсем доброволно — каза Воробьов. — Тези сетагандански политически самоубийства могат да се превърнат в същинска кланица, ако шефът не е склонен да сътрудничи.

— Тридесет и две прободни рани в гърба… не е ли възможно най-лошият начин за самоубийство? — промърмори Иван.

— Определено, милорд. — В очите на Воробьов се четеше ирония. — Но хлабавите връзки между гем-командирите и различните фракции на хоут-лордовете принуждават властите да се разграничават от подобни операции. Сега официално нападението срещу Вървейн се обяснява като самоволна авантюра. На виновните офицери са им посочени грешките — това е.

— А как наричат сетаганданското нападение на Бараяр по времето на дядо ми? Може би разузнавателна акция? — попита Майлс.

— Да, ако изобщо я споменават.

— Акция в продължение на двадесет години? — със смях попита Иван.

— Стараят се да не се впускат в излишни подробности.

— Споделяли ли сте с Илян възгледите си за амбициите на Сетаганда по отношение на Марилак? — попита Майлс.

— Да, държим шефа ви в течение. Но засега няма преки доказателства в полза на теорията ми. Засега просто се опирам на минал опит. ИмпСи държи под око някои основни показатели.