Читать «Сетаганда» онлайн - страница 11

— Естествено пак ще постъпя така.

— Каза ли на Воробьов?

— Не съвсем. Не. Виж, Илян ми каза да се обръщам към Ворийди, и точка. Ще се погрижа веднага щом се върне.

— Както и да е, но това отнема време — повтори Иван.

— Да, да… — Майлс се дотътри до леглото, седна и се втренчи в очакващите го протези. — Трябва да намеря време да си сменя костите на краката. Тъй като не мога да издържам с органика, ще трябва да се прехвърля на синтетика. Може би ще успея да ги убедя да добавят няколко сантиметра. Само да знаех, че ще се наложи това губене на време, щях да определя датата на операцията и да се възстановявам по време на пътя и бездействието тук.

— Да, доста неразумно от страна на императрицата да не те уведоми предварително, че смята да умира — съгласи се Иван. — Слагай тези проклети неща или леля Корделия ще ме държи отговорен, че си се спънал в котката на посолството и пак си счупил краката си.

Майлс тихо изръмжа. Иван също доста добре четеше мислите му. Затвори металните скоби около втвърдените си, обезобразени от многократните счупвания крака. Поне униформените панталони скриваха недъга му. Закопча куртката си, завърза обувките, погледна прическата си в огледалото и последва Иван, който вече беше застанал нетърпеливо до вратата. Докато излизаше, прибра сгънатия лист в джоба си. После спря и нагласи ключалката на вратата да се отваря само от допира на неговата длан. Това беше донякъде безсмислено. Като добре обучен агент на ИмпСи, лейтенант Воркосиган прекрасно знаеше колко ненадеждни са тези ключалки.

Независимо от тревогите на Иван, а може би тъкмо заради тях, двамата влязоха във фоайето едновременно с Воробьов. Посланикът пак носеше червено-черната си униформа и Майлс си помисли, че той определено не е човек, който се задържа дълго пред гардероба. Воробьов поведе двамата млади мъже към земехода на посолството, настани ги и учтиво седна срещу тях. Шофьорът и охраната заеха предните седалки. Управлявана от компютърната система на уличното движение, колата потегли, но шофьорът беше готов във всеки момент да поеме управлението в свои ръце в случай на някаква непредвидена ситуация.

— Тази вечер можете да смятате посолството на Марилак за неутрална, но необезопасена територия, господа — посъветва ги Воробьов. — Забавлявайте се, но не прекалено много.

— Ще има ли сетаганданци, или банкетът е предвиден само за нас, чужденците? — попита Майлс.

— Без хоут-лордове, разбира се — отговори Воробьов. — Всички те, както и някои от най-високопоставените гем-лордове, тази вечер ще присъстват на бдение в тесен кръг. По-нискостоящите гем-лордове са свободни и сигурно ще се възползват, тъй като официалният едномесечен траур ограничава нормалните им забавления. Марилаканците приемат предложението за „помощ“ от страна на сетаганданците през няколко години като много изгодна сделка, за което според мен ще съжаляват. Мислят си, че Сетаганда няма да атакува съюзник.

Земеходът направи вираж и се наклони. За миг пред очите им се разкри гледката на блестящ каньон от високи сгради, свързани с транспортни тръби и прозрачни пешеходни алеи, блестящи в полумрака. Градът изглеждаше безкраен, а не се намираха дори близо до центъра му.