Читать «Малки богове» онлайн - страница 30

Осени го още една мисъл. Хубаво месо!

Когато си възвърне силата, ще прекара предостатъчно време да измисли няколко нови ада. Както и няколко нови Божи Заповеди. „Да не ядеш Месото на Костенурка“. Тази беше добра. Изненада се, че не се беше сетил за нея по-рано. Перспектива, ето какво беше това.

А ако преди няколко години се беше сетил за някоя като „На Всяка Цена Да Вдигнеш Която И Да Е Нещастна Костенурка И Да Я Занесеш, Там Където Пожелае, Освен Ако, И Това Е Важно, Не Си Орел“, сега нямаше да е загазил така.

Нищо повече за това. Сам ще трябва да си намери Ценобиарха. Някой като Висшия Свещеник няма начин да не може да го чуе.

И той ще да е някъде тук. Висшите Свещеници имаха склонността да седят на едно място. Трябва да е много лесно да го намериш. Може и да беше временно костенурка, но Ом все още беше бог. Колко трудно би могло да бъде?

Ще трябва да върви нагоре. Това означаваше Йерархията. Намираш най-високостоящия човек като вървиш нагоре.

Като се поклащаше леко, а черупката му се мяташе насам-натам, някогашният Велик Бог Ом се впусна да изследва Цитаделата, изправен в цялото си величие.

Не можеше да не забележи, че нещата доста са се променили за три хиляди години.

— Мен? — каза Брута. — Но, но…

— Не вярвам, че иска да те накаже — рече Намрод. — Макар че, естествено, точно наказание заслужаваш. Ние всички заслужаваме — набожно добави той.

— Но защо?

— … защо? Каза, че просто иска да си поприказва с теб.

— Но няма нито едно нещо, което квизитор да иска да чуе и аз да мога да му го кажа! — занарежда Брута.

— … кажа. Сигурен съм, че не поставяш под въпрос желанията на дякона — рече Намрод.

— Не. Не. Разбира се, че не — отвърна Брута. Той клюмна глава.

— Добро момче — рече Намрод. Той потупа Брута по гърба, докъдето стигаше. — Хайде, припкай! — каза. — Сигурен съм, че всичко ще бъде наред. — След което, вероятно защото и той бе отгледан и научен да бъде честен, добави: — Може би наред.

В Цитаделата имаше съвсем малко стъпала. Движението на многото процесии, които бележеха сложните ритуали за Великия Ом, изискваше дълги, плавни наклони. Стъпалата, като тези там, бяха достатъчно ниски, за да поемат несигурните стъпки на престарелите мъже. А в Цитаделата имаше толкова много старци!

През цялото време навяваше пясък от пустинята. По стъпалата и дворовете се образуваха наноси, въпреки всичко, което можеше да направи цяла армия послушници, които въртяха метлите.

Но една костенурка има много некадърни крака.

— „Да направите по-плитки стъпала“ — изсъска той, докато се теглеше нагоре.

На няколко инча от него прогърмяха стъпки. Това беше една от главните артерии на Цитаделата, водеща към Мястото на Риданията, и всеки ден я тъпчеха краката на хиляди поклонници.

Веднъж или дваж случаен сандал го закачи за черупката и го завъртя.

— Краката ти да се откъснат от тялото ти и да ги погребат в термитна могила! — изкрещя той.

Това го накара да се почувства малко по-добре.