Читать «Малки богове» онлайн - страница 31

Още един крак го забърса и го помъкна през камъните. Той се спря, със звън, срещу извита метална решетка, забита ниско в една от стените. Само светкавично стискане със зъби го спаси да не се пъхне през нея. Всичко свърши, когато увисна на уста над някакво мазе.

Костенурките имат невероятно силни челюстни мускули. Тя се залюля леко и размаха крака. Чудесно. Костенурка в насечен, скалист терен е свикнала с такива неща. Само трябваше да закачи един крак…

Лек шум привлече вниманието му. Издрънча метал, след което се чу много меко хленчене.

Ом завъртя око.

Металната решетка се намираше високо горе на едната стена на много дълга, ниска стая. Тя беше ярко осветена от светлинните източници, които минаваха навсякъде из Цитаделата.

Ворбис беше настоял за това. Инквизиторите не трябва да работят на сянка, казваше той, а на светло.

Където можеха да виждат, много ясно, какво правят.

Както и Ом.

Той повися така известно време на решетката, без да може да откъсне поглед от редицата пейки.

Общо взето, Ворбис не одобряваше нажежените железа, веригите с шипове и нещата със свредели и големи винтове по тях, освен ако не ставаше дума за масови демонстрации на някой важен Ден, определен за Постене. Удивително е, винаги казваше той, какво може да се направи с най-обикновен нож…

Но много от инквизиторите предпочитаха старите методи.

След малко Ом много бавно се изтегли върху решетката, а вратните му мускули играеха конвулсивно. Като създание, чието съзнание е заето с нещо друго, костенурката закачи първо единия си преден крак върху пръчка, после другия. Задните ѝ крака поритаха малко във въздуха, след което тя закачи лапа върху грубата каменна зидария.

Напрегна се за един миг, след което се дръпна назад на светло.

Отдалечи се бавно, като се придържаше плътно до стената, за да избегне краката. Така или иначе, нямаше алтернатива на бавното ходене, но сега вървеше бавно, защото мислеше. Повечето богове намират, че е трудно да вървят и да мислят едновременно.

Всеки можеше да отиде на Мястото на Риданията. Това беше една от най-големите свободи на Омнианството.

Съществуваха всевъзможни начини да се помолиш на Великия Бог, но те зависеха главно от това колко пари можеш да си позволиш, което беше точно, правилно и редно както трябва да стоят нещата. В края на краищата тези, които бяха успели в света, явно го бяха постигнали със съгласието на Великия Бог защото невъзможно беше да се повярва, че са го направили срещу съгласието Му. По същия начин, Квизицията можеше да действа без опасност да сгреши. Подозрението беше доказателство. Как би могло да бъде нещо друго? Великият Бог не би сметнал за необходимо да породи подозрението в главите на ексквизиторите Си, ако не беше сигурен, че то трябва да бъде там. Животът можеше да бъде много лесен, ако човек вярваше във Великия Бог Ом. А понякога и много кратък.

Но винаги имаше непредвидливи, глупави и онези, които поради някакъв пропуск или недоглеждане в този или някой минал живот, не можеха да си позволят даже и щипка тамян. И Великият Бог, в Неговата мъдрост и снизхождение, които струяха чрез свещениците му, се беше погрижил и за тях.