Читать «Малки богове» онлайн - страница 3

Беше Годината на Умозрителната Змия, или двеста години след Провъзгласяването на Пророка Абис.

Което ще рече, че времето на 8-ия Пророк наближаваше.

Това беше нещото, на което можеше да се разчита при Църквата на Великия Бог Ом. Тя имаше много точни пророци. Човек можеше да си направи календара по тях, стига да имаше толкова голям календар.

И както обикновено става по времето, когато се очаква пророк, Църквата учетвори усилията си да бъде свята. Това много приличаше на суетнята, наставаща в някой голям концерн, когато се очакват финансови ревизори, но се изразяваше главно в прибиране на хора, подозирани, че са по-малко свети и в подлагането им на смърт по стотици изобретателни начини. Това се смята за надежден барометър за състоянието на нечия набожност в повечето от наистина известните религии. Съществува тенденцията да се заявява, че има повече отстъпления от вярата, отколкото в националните състезания със спортни шейни; че ереста трябва да бъде изкоренена из основи, та даже из крака, ръце, очи и език, и че е време да се започне начисто. Общо взето, кръвта се смята за много ефикасно средство за тази цел.

И случи се така, че по това време Великият Бог Ом заговори на Брута, Избрания:

— Псст!

Брута спря насред копането и се огледа в градината на Храма.

— Моля? — каза той.

Беше прекрасен ден рано през по-малката Пролет. Молитвените мелници се въртяха весело от ветреца, който идваше от планините. Пчели лентяйстваха из бобените цветове наоколо, но жужаха напрегнато, за да създадат впечатлението за усилен труд. Високо горе кръжеше самотен орел.

Брута сви рамене и се зае отново с пъпешите.

Да, Великият Бог Ом отново заговори на Брута, Избрания:

— Псст!

Брута се поколеба. Някой определено му беше заговорил от въздуха. Може би беше демон. Началникът на послушниците Брат Намрод много се вълнуваше от въпроса за демоните. За нечистите мисли и демоните. Едното водеше до другото. Брута с неохота осъзна, че може би отдавна му се полагаше демон.

Това, което трябваше да направи, беше да се държи твърдо и да повтори Деветте Фундаментални Афоризма.

Още веднъж Великият Бог Ом заговори на Брута, Избраният:

— Абе ти глух ли си?

Мотиката тупна върху спечената пръст. Брута се завъртя. Видя пчелите, орела и в най-далечния край на градината, стария Брат Лу-Тце, който унесено ровеше в купата с животински тор. Молитвените мелници се въртяха все същите покрай стените.

Той направи знака, с който Пророк Ишкибъл беше прогонвал духове.

— Да останеш зад мен, демоне — промърмори.

— Аз СЪМ зад теб.

Брута се обърна отново. Бавно. Градината пак беше празна.

Той побягна.

Много разкази тръгват далеч преди да започнат, и историята, на Брута също си имаше своето начало хиляди години преди неговото раждане.

В света има милиарди богове. Те са наблъскани като сардели в него. Повечето от тях са твърде малки, за да бъдат видени и за да бъдат боготворени някога от нещо, поне не от нещо по-голямо от бактерия, която никога не си казва молитвите и не иска много, като например чудеса.