Читать «Малки богове» онлайн - страница 2

И, разбира се, тя трябва да бъде контролирана. Иначе може да се обърне във всичко. Защото историята, противно на популистките теории, се състои от царе, дати и битки. И тези неща трябва да се случват в подходящото време. Това е трудно. В една хаотична вселена има твърде много неща, които могат да се объркат. Много е лесно генералският кон да изгуби подкова точно в неподходящото време, или някой да не дочуе заповед, или пък приносителят на жизненоважно съобщение да бъде причакан из засада от няколко мъже със сопи и измъчвани от проблем с недостиг на пари в касата. После, появяват се диви разкази, паразитни израстъци по дървото на историята, които се опитват да го огънат по свой начин.

Така че, историята си има своите надзиратели.

Те живеят… е, общо взето, живеят там, където ги изпратят, но духовният им дом е в една закътана долина във високите планини Рамтоп на Света на Диска, където се пазят книгите на историята.

Това не са книги, в които събитията от миналото са забучени като твърде много пеперуди върху корк. Това са книгите, от които произтича историята. Те са повече от двайсет хиляди, всяка една от тях — висока десет стъпки, подвързана в олово, а буквите са толкова малки, че трябва да се четат с лупа.

Когато хората казват: „Писано е…“, то е написано тук.

В това има далеч по-малко метафори, отколкото хората си мислят.

Всеки месец абатът и двама старши монаси влизат в пещерата, където се пазят книгите. Някога това било задължение единствено на абата, но след злощастната случка с 59-ия Абат, който направил милиони долари от дребни залагания, преди събратята му монаси да го догонят, били включени още двама благонадеждни монаси.

Освен това, опасно е да влезеш сам вътре. Самата концентрация на Историята, която се изплъзва безшумно навън върху света, може да бъде смазваща. Времето е наркотик. Твърде много от него убива.

493-ят Абат стисна набръчканите си ръце и се обърна към Лу-Тце, един от най-старшите му монаси. Чистият въздух и необезпокояваният живот в тайнствената долина бяха такива, че всички монаси доживяваха до старша възраст; освен това, когато всеки ден работиш с Времето, една част от него сякаш се износва.

— Мястото е Омниа — рече абатът, — на Клачианския бряг.

— Спомням си — отвърна Лу-Тце. — Имаше там един Оссори, нали така?

— Нещата трябва да бъдат… наблюдавани внимателно — каза абатът. — Съществуват налягания. Свободна воля, предопределение… силата на символите… повратна точка… знаеш за всичко това.

— Не съм бил в Омниа, ами, трябва да има повече от 700 години — каза Лу-Тце. — Сухо място. Не бих казал, че в цялата страна има и един тон добра почва.

— Тръгвай тогава — рече абатът.

— Ще си взема планините — каза Лу-Тце. — Климатът ще бъде благоприятен за тях.

Той взе също така метлата и рогозката, на която спеше. Монасите на историята не си падат по личното имущество. Струва им се, че повечето неща се износват само след век-два.

Трябваха му четири години, докато стигне до Омниа. Наложи се по пътя да стане свидетел на няколко битки и на едно убийство, иначе те щяха да останат просто случайни събития.