Читать «Малки богове» онлайн - страница 5

Брута се поколеба. Сега като се замисли, гласът не беше казал нищо особено. Просто беше проговорил. Във всеки случай, трудно беше да се говори с Брат Намрод, които имаше изнервящия навик да присвива очи срещу устата на говорещия и да повтаря последните му думи на практика веднага след като човек ги е казал. Освен това, непрекъснато пипаше разни неща — стени, мебели, хора — като че ли се страхуваше, че вселената ще изчезне, ако не я държи в ръцете си. А и имаше толкова много нервни тикове, че те трябваше да се редят на опашка. Брат Намрод беше абсолютно нормален за човек, който е оцелял в Цитаделата цели петдесет години.

— Ами… — започна Брута.

Брат Намрод вдигна кокалеста ръка. Брута видя бледите сини вени по нея.

— Пък и сигурен съм, знаеш, че има два вида гласове, които чуват духовниците — каза началникът на послушниците. Едната му вежда започна да играе.

— Да, господарю. Брат Мърдък ни е разказвал — отвърна Брута, хрисимо.

— … ни е разказвал. Да. Понякога, когато Той в безкрайната Си Мъдрост, намери за добре, Бог проговаря на някой избран и той става негов велик пророк — каза Намрод. — Така, сега, сигурен съм, че ти няма да решиш, че си един от тях. А?

— Не, господарю.

— … господарю. Но има и други гласове — каза Брат Намрод, и сега в гласа му имаше леко тремоло, — измамни, съблазнителни и убедителни гласове, нали така? Гласове, които винаги чакат да ни уловят, когато не сме нащрек?

Брута се отпусна. Това беше по-позната територия.

Всички послушници знаеха за тези гласове. С тази разлика, че те обикновено говореха за далеч по-недвусмислени неща, като например, удоволствията от среднощната манипулация или принципното желание за момичета. Което показва, че те наистина бяха послушни новаци, що се отнася до гласовете. Брат Намрод чуваше гласове, които в сравнение с техните, бяха цяла оратория. Някои от по-смелите послушници обичаха да карат Брат Намрод да говори по темата за гласовете. Сам по себе си той е истинско образование, казваха те. Особено, когато в крайчеца на устата му се появяха малки пръски бяла слюнка.

Брута слушаше.

Брат Намрод беше началник на Послушниците, но не той беше началникът на послушниците. Той беше шеф само на групата, която включваше Брута. Имаше и други. Вероятно все някой в Цитаделата знаеше колко са. Имаше някой някъде, чиято работа беше да знае всичко.

Цитаделата заемаше цялата централна част на град Ком, в земите между пустините на Клач и равнините и джунглите на Хоуондаланд. Тя се простираше върху цели мили, храмовете ѝ, църквите, училищата, спалните, градините и кулите се врастваха около и едни в други по начин, който подсказваше за един милион термити, като всички едновременно се опитват да си построят могилите.

Когато слънцето се издигна, отражението на вратите на централния Храм запламтя като огън. Бяха Бронзови и високи сто стъпки. Върху тях, с букви от злато, в оловни рамки, бяха изписани божите Заповеди. Дотук бяха 512 и без съмнение, следващият пророк щеше да прибави и своя дял.