Читать «Малки богове» онлайн - страница 167

I. Какво?

— Това ще провокира… местната инициатива каза Брута.

II. Други Богове? Тук?

— По крайбрежието ще има свободна търговия. Искам да видя Омниа да заеме мястото си сред другите народи.

III. Чух Те Да Споменаваш Други Богове.

— Мястото ѝ е на дъното — каза Борвориус.

— Не. Това няма да стане.

IV. Може Ли, Ако Обичаш, Да Се Върнем На Въпроса За Другите Богове?

— Бихте ли ме извинили за един момент? — попита Брута, оживено. — Имам нужда да се помоля.

Дори и Аргависти не възрази, когато Брута се отдалечи малко нагоре по брега. Така, както Свети Унгулант се молеше на всеки, който би слушал, в това да си луд имаше положителни неща. Хората се колебаеха дали да те спрат, да не би това да влоши нещата.

— Да? — попита Брута, под сурдинка.

V. Не Си Спомням Никакво Обсъждане На Въпроса За Почитане На Други Богове В Омниа?

— Да, но това ще работи в твоя полза — каза Брута. — Хората много скоро ще разберат, че тези, другите богове, изобщо не струват, нали така? — Той кръстоса пръсти зад гърба си.

VI. Това Е Религия, Момче. Това Не Ти Е Скапана Конкурентна Икономика! Няма Да Подлагаш Твоя Бог На Пазарните Механизми!

— Съжалявам. Ясно ми е, че това може да те притесни…

VII. Да Ме Притесни Ли? Мен? Кой? — Шепа Наконтени Фусти И Мускулести Позьори С Къдрави Бради?

— Чудесно. Разбрахме ли се значи?

VIII. Те Няма Да Просъществуват И Пет Минути!… Какво?

— А сега най-добре да ида и да поговоря още веднъж с онези хора.

Движение сред дюните привлече погледа му.

— О, не — каза той. — Какви идиоти…

Обърна се и отчаяно побягна към разположената на брега флотилия.

— Не! Не е така! Чуйте ме! Чуйте ме!

Но те също бяха видели армията.

Изглеждаше внушителна, може би много по-внушителна, отколкото беше в действителност. Когато се разпространи вестта, че огромна вражеска флотилия е акостирала с намерението сериозно да граби, плячкосва и — тъй като те са от цивилизовани страни — да подсвирква и задява жените и да ги впечатлява с ярките си окървавени униформи, да ги подмамва с безвкусните си, скапани потребителски стоки, и т.н., покажи им излъскано бронзово огледало и ги удря право в главите, та човек би си помислил, че нещо не е наред с местната младеж… тогава хората или се отправят към хълмовете или пък взимат някой удобен, подвижен предмет, който им е под ръка, карат баба си да скрие семейните ценности в чекмеджетата си, и се приготвят за хубава битка.

А най-отпред — желязната каруца. Пара се издигаше от комина ѝ. Ърн трябва отново да я беше привел в движение.

— Глупаво! Глупаво! — крещеше Брута най-общо към целия свят и продължаваше да бяга.

Флотилията вече се строяваше в бойни редици, а командващият я, който и да беше той, с удивление видя, че това очевидно представлява атака само на един човек.

Борвориус го улови точно в мига, когато той щете да се хвърли срещу гора от копия.

— Разбирам — каза той. — Баламосваш ни с приказки, докато войниците ви заемат позиция, а?