Читать «Малки богове» онлайн - страница 167
Тери Пратчет
I. Какво?
— Това ще провокира… местната инициатива каза Брута.
II. Други Богове? Тук?
— По крайбрежието ще има свободна търговия. Искам да видя Омниа да заеме мястото си сред другите народи.
III. Чух Те Да Споменаваш Други Богове.
— Мястото ѝ е на дъното — каза Борвориус.
— Не. Това няма да стане.
IV. Може Ли, Ако Обичаш, Да Се Върнем На Въпроса За Другите Богове?
— Бихте ли ме извинили за един момент? — попита Брута, оживено. — Имам нужда да се помоля.
Дори и Аргависти не възрази, когато Брута се отдалечи малко нагоре по брега. Така, както Свети Унгулант се молеше на всеки, който би слушал, в това да си луд имаше положителни неща. Хората се колебаеха дали да те спрат, да не би това да влоши нещата.
— Да? — попита Брута, под сурдинка.
V. Не Си Спомням Никакво Обсъждане На Въпроса За Почитане На Други Богове В Омниа?
— Да, но това ще работи в твоя полза — каза Брута. — Хората много скоро ще разберат, че тези, другите богове, изобщо не струват, нали така? — Той кръстоса пръсти зад гърба си.
VI. Това Е Религия, Момче. Това Не Ти Е Скапана Конкурентна Икономика! Няма Да Подлагаш Твоя Бог На Пазарните Механизми!
— Съжалявам. Ясно ми е, че това може да те притесни…
VII. Да Ме Притесни Ли? Мен? Кой? — Шепа Наконтени Фусти И Мускулести Позьори С Къдрави Бради?
— Чудесно. Разбрахме ли се значи?
VIII. Те Няма Да Просъществуват И Пет Минути!… Какво?
— А сега най-добре да ида и да поговоря още веднъж с онези хора.
Движение сред дюните привлече погледа му.
— О, не — каза той. — Какви идиоти…
Обърна се и отчаяно побягна към разположената на брега флотилия.
— Не! Не е така! Чуйте ме! Чуйте ме!
Но те също бяха видели армията.
Изглеждаше внушителна, може би много по-внушителна, отколкото беше в действителност. Когато се разпространи вестта, че огромна вражеска флотилия е акостирала с намерението сериозно да граби, плячкосва и — тъй като те са от цивилизовани страни — да подсвирква и задява жените и да ги впечатлява с ярките си окървавени униформи, да ги подмамва с безвкусните си, скапани потребителски стоки, и т.н., покажи им излъскано бронзово огледало и ги удря право в главите, та човек би си помислил, че нещо не е наред с местната младеж… тогава хората или се отправят към хълмовете или пък взимат някой удобен, подвижен предмет, който им е под ръка, карат баба си да скрие семейните ценности в чекмеджетата си, и се приготвят за хубава битка.
А най-отпред — желязната каруца. Пара се издигаше от комина ѝ. Ърн трябва отново да я беше привел в движение.
— Глупаво! Глупаво! — крещеше Брута най-общо към целия свят и продължаваше да бяга.
Флотилията вече се строяваше в бойни редици, а командващият я, който и да беше той, с удивление видя, че това очевидно представлява атака само на един човек.
Борвориус го улови точно в мига, когато той щете да се хвърли срещу гора от копия.
— Разбирам — каза той. — Баламосваш ни с приказки, докато войниците ви заемат позиция, а?