Читать «Малки богове» онлайн - страница 165

Тери Пратчет

Явно бяха стигнали до бряг, не с подобаващата кал и тръстики, а състоящ се от съвсем малки песъчинки. Той изтегли малката си тръстикова лодка върху пясъка, седна и загледа с интерес какво ще бъде следващото нещо, което ще направят мъжете с шапки с пера и лъскави като люспи на риба дрехи.

Генерал Аргависти огледа брега.

— Сигурно са ни видели, че идваме — каза той. — Така че, защо ще ни оставят да направим брегово укрепление?

Гореща мараня трептеше над дюните. Появи се точка, която ту растеше, ту се смаляваше в трептящия въздух.

На брега се изсипаха още войници.

Генерал Аргависти прикри очите си срещу слънцето.

— Ей там стои един — каза той.

— Може да е шпионин — каза Борвориус.

— Не виждам как може да е шпионин в собствената си страна — рече Аргависти. — Освен това, ако беше шпионин, щеше да пълзи. По това се познават.

Фигурата беше спряла в подножието на дюните. Имаше нещо особено в нея, което привличаше погледа. Аргависти се беше изправял срещу много вражески армии, и това беше нещо нормално. Но една търпеливо чакаща фигура не беше нещо нормално. Установи, че непрекъснато се обръща назад, за да я погледне.

— Носи нещо — най-накрая каза той. — Сержант? Иди и доведи този човек тук.

Няколко минути по-късно сержантът се върна.

— Каза, че ще ви срещне на средата на брега, сър — доложи той.

— Аз не ти ли казах да го доведеш тук?

— Той не искаше да дойде, сър.

— Ти имаш сабя, нали така?

— Ддассър. Наръгах го малко, но той не пожела да помръдне, сър. А освен това носи и труп, сър.

— На бойно поле? Виж какво, още не сме почнали да изнасяме труповете.

— И… сър?

— Какво?

— Той казва, че май е Ценобиархът, сър. Иска да разговаря за мирен договор.

— О, така ли? Мирен договор? Знаем ги ние мирните договори с Омниа. Иди и му кажи… не. Вземи двама души и го доведете тук.

Брута вървеше между войниците, през организирания хаос на лагера. Би трябвало да се страхувам, помисли си той. Винаги съм се страхувал в Цитаделата. Но не и сега. Това е преминаване през страха и отвъд него.