Читать «Малки богове» онлайн - страница 169

— Защо? Не беше ли точно това, което искаше?

— Ние имаме боговете, които заслужаваме — каза Брута, — а аз си мисля, че не заслужаваме никакви. Глупаво. Глупаво. Най-нормалният човек, когото съм срещал тази година, живее на един прът в пустинята. Глупаво. Мисля, че май трябва да се присъединя към него.

I. — Защо?

— Богове и хора, хора и богове — каза Брута. — Всичко се случва, защото нещата са се случвали и по-рано. Глупаво.

II. — Но Ти Си Избраният.

— Избери си някой друг.

Брута се отдалечи с решителни крачки през парцаливата армия. Никой не се опита да го спре. Стигна до пътеката, която водеше нагоре към скалите и дори не се обърна да погледне към бойните редици.

— Няма ли да наблюдаваш битката? Имам нужда от някой, който да наблюдава битката.

Дидактилос седеше на една скала, подпрял ръце на бастуна си.

— О, здравей — каза Брута горчиво. — Добре дошъл в Омниа.

— Помага, ако погледнеш философски на нещата — каза Дидактилос.

— Но няма никакъв смисъл да се биеш!

— Напротив, има. Чест, отмъщение, дълг и други подобни неща.

— Наистина ли мислиш така? Аз пък си мислех, че се предполага философите да следват логиката?

Дидактилос сви рамене.

— Е, така, както аз виждам нещата, логиката е само начин да си невежа по числата.

— Мислех си, че всичко ще свърши, когато Ворбис умре.

Дидактилос се загледа в своя вътрешен свят.

— Много време е необходимо на хора като Ворбис да умрат. Те оставят ехо в историята.

— Знам какво искаш да кажеш.

— Как е парната машина на Ърн?

— Струва ми се, че е малко разстроен заради нея — отвърна Брута.

Дидактилос се изкиска и тресна бастуна си в земята.

— Ха! Напредва! Всяко нещо си има две страни!

— Би трябвало — каза Брута.

Нещо като златна комета прекоси небето на Свят Диск. Ом се виеше като орел, издигнат от свежестта, от силата на вярата. Във всеки случай, поне толкова, докато траеше тя. Толкова гореща, толкова отчаяна, вярата никога не продължаваше дълго. Човешките мозъци не можеха да я поддържат. Но докато траеше, той беше силен.

Централният връх на Кори Селести се издига от планините на Центъра, десет отвесни мили от зелен лед и сняг, покрити с кулите и кубетата на Дънманифестин.

Там живеят боговете на Диска.

Или най-малкото, всеки бог, който е нещо. И странното е, че макар че са необходими години наред усилия, работа и планиране, докато някой бог се добере дотам, щом веднъж стъпят там, те като че ли не правят нищо друго, освен да пият много и да се впускат в дребна, безобидна корупция. Много системи на управление следват същия най-общ модел.

Играят игри. Обикновено са много прости игри, тъй като боговете лесно се отегчават от сложните неща. Странно е, че докато малките богове могат да имат наум една цел в продължение на милиони години, и всъщност са една цел, то вниманието на големите богове е равно на това на най-обикновен комар.

Ами стилът? Ако боговете на Диска бяха хора, те щяха да си мислят, че три хоросанени патици е доста авангардно.