Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 69

Мършавият мъж се размърда в седлото си и потърка с пръст дългия си нос.

— Беда — промълви той, кратко и с неохота. — Струва ми се, че може би… беда.

Работата на Хюрин бе да преследва престъпници. Не носеше перчема, присъщ на шиенарски войн, но късият му меч и нащърбеният щит, висящи на колана му, бяха похабени от многократна употреба. Годините опит, изглежда, го бяха дарили с дарбата да надушва злосторниците и особено онези, които наскоро са извършили зло.

На два пъти по време на пътуването той ги беше предупреждавал да напуснат някое село по-малко от час след като бяха влезли в него. Първия път отказаха, оплаквайки се, че са твърде уморени, но ханджията и още двама мъже от селото се бяха опитали да ги избият в леглата. Оказаха се най-обикновени крадци — не Мраколюбци, просто алчни за конете им и това, което криеха в дисагите и вързопите си. Но останалите в селото явно знаеха за това и смятаха чужденците за своя законна плячка. Бяха принудени да побягнат от тълпа, размахваща брадви и вили. Втория път Верин се разпореди да яхнат конете веднага щом Хюрин заговори.

И все пак Хюрин беше нащрек, когато говореше с някоя от спътниците си. Приказваше си само с Мат, докато Мат можеше да говори — двамата се бяха шегували и играеха на зарове, когато жените не бяха наблизо. Егвийн си мислеше, че той сигурно се чувства доста неловко от това, че е сам с една Айез Седай и още три жени, обучавани в сестринство. За повечето мъже участието в битка бе по-лесно, отколкото да се озовеш пред Айез Седай.

— Каква беда?

Изрече го някак лековато, но с толкова ясна нотка на очакване да м се отговори незабавно и подробно, че Хюрин отвори уста.

— Мирише ми на… — Той се спря веднага и примигна някак изненадано, очите му пробягаха от едната жена на другата. — Просто усещане — отрони той най-сетне. — Предчувствие. Вчера видях някои следи, днес също. Много коне. Двайсет или трийсет, който вървят в тази посока, други двайсет-трийсет — в обратната. Това ми е чудно. Това е всичко. Но съм сигурен, че означава беда.

Следи? Егвийн не ги беше забелязала. Нинив рязко заяви:

— Не забелязах нищо тревожно в тях. — Нинив се гордееше, че е не по-лош следотърсач от който и да било мъж. — Тези следи бяха остарели с дни. Кое те кара да мислиш, че означават беда?

— Просто мисля, че е така — отвърна бавно Хюрин, като че ли искаше да каже нещо повече; после сведе поглед и вдиша дълбоко. — Много време мина, откакто не сме виждали село — промърмори той, — Кой знае какви вести от Фалме може да са ни изпреварили? Може да не намерим вече толкова гостоприемност, колкото очакваме. Мисля, че тези хора може да са разбойници, убийци. Трябва да сме нащрек, така си мисля. Ако Мат беше на крака, щях да отида напред да поразузная, но може би е най-добре да не ви оставям сами, Нинив вдигна вежди.

— Мислиш, че не можем сами да се погрижим за себе си ли?

— Единствената сила няма да ви помогне много, ако някой ви убие, преди да можете да я използвате — каза Хюрин. — Да ме прощавате, но мисля, че… просто ще взема да пояздя малко напреде Верин Седай. — Той заби шпори в хълбоците на коня си и се понесе напред преди някоя от тях да е успяла да проговори.