Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 70

— Виж, това му се вика изненада — каза Егвийн, когато Хюрин забави ход малко зад Кафявата сестра. Верин не изглеждаше да го е забелязала повече, отколкото забелязваше каквото и да е друго около себе си, а той като че ли остана доволен от това. — Откакто тръгнахме от Томанска глава, той гледа да е колкото може по-надалече от Верин. Винаги поглежда към нея, сякаш се бои от това, което би могла да му каже.

— Уважението към Айез Седай не означава, че се бои от нея — каза Нинив, а после добави неохотно: — И от нас.

— Щом смята, че ни очаква беда, трябва да го изпратим напред да разузнае — каза Егвийн. — Ако има беда, можем да се защитим по-добре, отколкото би могъл той, дори със сто войника на помощ.

— Но той не знае това — отвърна Нинив — и аз не смятам да му го казвам. Нито на някой друг.

— Мога да си представя какво би казала Верин за това — промълви разтревожено Елейн. — Де да можех да разбера какво знае тя. Егвийн, не знам дали майка ми би ми помогнала, ако Амирлин разбере, още по-малко на вас двете. Не знам и дали би се опитала. — Майката на Елейн беше кралицата на Андор. — Тя е могла да научи съвсем мъничко за Силата преди да напусне Бялата кула, при все че е живяла така, все едно че е била издигната в ранг на пълноправна сестра.

— Изобщо не можем да се надяваме на закрилата на Мургейз — каза Нинив. — Тя е в Кемлин, а ние ще бъдем в Тар Валон. Вижте, нас ни чакат достатъчно неприятности само защото избягахме, независимо какво сме направили след това. Най-добре ще е, ако се снишим, ако се държим раболепно и не правим нищо, за да привличаме вниманието към себе си повече от необходимото.

В друг случай Егвийн сигурно щеше да се изсмее на представата как Нинив се прави на раболепна. Дори Елейн би се справила по-добре. Но сега не й беше до смях.

— Ами ако Хюрин се окаже прав? Ако ни нападнат? Той не може да ни защити от двайсет или трийсет мъже, а ние можем да загинем, докато чакаме Верин да направи нещо. Ти каза, че усещаш буря, Нинив.

— Нима? — възкликна Елейн и поклати глава. Червеникаво-златистите й къдрици се люшнаха. — На Верин няма да й хареса, ако ние… — Тя замълча. — И все пак може би ще ни се наложи.

— Ще направя каквото трябва — отвърна рязко Нинив. — Ако нещо има да става, вие също ще избягате, ако се наложи. Бялата кула може и да е смаяна от потенциала ви, но не мисля, че няма да ви усмирят и двете, ако Амирлинския трон или Съвета на Кулата решат, че се налага.

Елейн с мъка преглътна.

— Ако усмирят нас заради това — каза тя плахо, — ще трябва да усмирят и теб. Всички ще трябва да бягаме заедно — или да действаме заедно. Хюрин преди малко беше прав. Ако искаме да доживеем за бедите, които ни чакат в Тар Валон, ще трябва да… да направим каквото трябва.

Егвийн потръпна. Усмирена. Отрязана от сайдар, женската на Верния извор. На малко Айез Седай е било налагано това наказание, но все пак съществуваха деяния, заради които Кулата изискваше усмиряване. От новачките се изискваше да научат имената на всички Айез Седай, която са били усмирени, и техните престъпления.