Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 68

— Твоите сънища ли? Отново ли те безпокоят? — Гласът на Нинив прозвуча загрижено, но Егвийн нямаше настроение да приеме съчувствие.

Постара се гласът й да зазвучи колкото се може по-обикновено.

— От слуховете, които чухме, не мога да разбера какво точно става. Всичко, което знам, е толкова изкривено, толкова лошо…

— Всичко потръгна лошо, откак Моарейн се намеси в живота ни — отвърна рязко Нинив. — Перин и Ранд… — Поколеба се и на лицето й се изписа гримаса. Егвийн смяташе, че Нинив наистина вярва, че това, в което се бе превърнал Ранд, е работа на Моарейн. — Засега те ще трябва сами да се грижат за себе си. Боя се, че се налага ние да се потревожим за нас самите. Нещо не е наред. Просто… усещам го.

— Знаеш ли какво е?

— Усещам го почти като буря. — Тъмните очи на Нинив огледаха утринното небе, чисто и синьо, със само няколко пръснати облачета, после тя отново поклати глава. — Като идваща буря. — Нинив от много отдавна можеше да предсказва времето. Вслушване във вятъра, така го наричаха, и от Премъдрата на всяко село се очакваше да го прави, макар че мнозина всъщност не можеха. И все пак, откакто бяха напуснали Емондово поле, тази способност на Нинив се беше усилила или по-скоро променила. Сега бурите, чието наближаване усещаше, се отнасяха по-скоро за хората, отколкото за вятъра.

Егвийн замислено прехапа устни. Не можеха да си позволят да бъдат спрени или забавени, не и след толкова път, не и след като бяха стигнали толкова близо до Тар Валон. Поне заради Мат, както II по причини, които умът й казваше, че са по-важни от живота на един селски младеж, на един приятел от детинството, но сърцето й не й позволяваше да отиде толкова далече. Тя погледна към другите, зачудена дали някой от тях е забелязал нещо.

Верин Седай, ниска, пълничка, цялата в кафяво, яздеше потънала в размисъл, Качулката на пелерината й беше дръпната напред и почти закриваше лицето й. Беше в челото на колоната, но бе оставила коня си сам да определя скоростта. Беше от Кафявата Аджа, а Кафявите сестри повече се грижеха да търсят познанието, отколкото за каквото и да било в заобикалящия ги свят. Но сега Егвийн никак не беше сигурна за нейната безпристрастност. Със самото си присъствие сред тях Верин бе затънала до гуша в земните дела.

Елейн, на годините на Егвийн и също така новачка, но златокоса и синеока, докато Егвийн беше тъмнокоса, яздеше отзад край носилката, на която лежеше в безсъзнание Мат. Облечена в същите сиви дрехи като Егвийн и Нинив, тя го гледаше с тревогата, която всички изпитваха. Мат не беше ставал на крака от три дни. Слабият дългокос мъж, яздещ от другата страна на носилката, изглежда, се мъчеше да гледа навсякъде, без никой да го забележи. Лицето му бе сгърчено от съсредоточение.

— Хюрин — каза Егвийн, а Нинив кимна. Двете забавиха ход, за да се изравнят с носилката. Верин продължи напред.

— Надушваш ли нещо, Хюрин? — попита Нинив. Елейн вдигна очи от носилката на Мат и изгледа и тримата.