Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 71

Сега тя вече винаги можеше да усети Извора, там някъде, малко извън взора и, като слънце, кацнало по пладне над рамото й. Макар често да не улавяше нищо, когато се опитваше да докосне сайдар, все пак й се искаше да го докосва. Колкото повече го докосваше, толкова повече й се искаше, непрекъснато, независимо от това, което й говореше Шериам Седай, настойницата на новачките, за опасностите, когато се привържеш твърде много към досега на Единствената сила. Да бъде отрязана от това, да продължава да усеща присъствието на сайдар, но да не може повече да го докосва…

Изглежда, и другите две загубиха всякаква охота за приказки.

За да прикрие треперенето си, тя се надвеси от седлото над леко полюшващата се носилка. Одеялата на Мат се бяха разместили, разкривайки навитата кама в златна ножница, стисната в едната му ръка, с рубин с размерите на гълъбово яйце, увенчал дръжката й. Пазейки се да не докосне камата, тя намести одеялата върху ръката му. Той беше само с година-две по-голям от нея, но хлътналите бузи и пепелявата кожа го бяха състарили. Гърдите му едва се повдигаха, дишаше хрипливо. В краката му лежеше обемиста кожена торба. Тя намести одеялата, за да покрие и нея. „Трябва да отнесем Мат до Кулата. И торбата също.“

Нинив също се наведе и опипа челото на Мат.

— Треската му се влошава. — Гласът й прозвуча угрижено. — Да имах сега малко безгрижниче или трескоморче…

— Може би ако Верин опита отново с Лечителството… Нинив поклати глава, приглади косата на Мат и въздъхна, после се изправи.

— Тя казва, че единственото, което може да направи сега, е да го задържи жив, и аз й вярвам. Аз… аз сама опитах Лечителството снощи, но нищо не се получи.

Елейн ахна.

— Шериам Седай казва, че не трябва да опитваме Лечителството преди да бъдем насочени стъпка по стъпка, стотици пъти.

— Могла си да го убиеш — каза рязко Егвийн. Нинив изсумтя сърдито.

— Аз Лечителствах много преди да съм си помислила, че ще тръгна за Тар Валон, макар и да не съм знаела. Но изглежда, че имам нужда от лековете си, за да се получи. Само да имах малко трескоморче… Не мисля, че му остава много време. Часове, може би.

Егвийн си помисли, че Нинив е почти толкова нещастна от това, че билките й не са й подръка, колкото и от това, че Мат умира. За пореден път се удиви защо Нинив изобщо бе избрала да отиде да се учи в Тар Балон. Тя се беше научила да прелива, без да го осъзнава, макар и да не можеше винаги да контролира действията си, и беше преодоляла кризата, убиваща три от всеки четири жени, научили се ни това без настойничеството на Айез Седай. Нинив твърдеше, че иска да научи повече, но повечето пъти го правеше неохотно, като дете, което не иска да глътне отварата от коренче от овчи език.

— Скоро ще стигнем в Тар Валон — каза Егвийн. — Там могат да го излекуват, Амирлин ще се погрижи за него. Тя ще се погрижи за всичко. — Каза го, без да поглежда към кожената торба в краката му. Другите две девойки също се стараеха да не поглеждат натам. Имаше някои тайни, от които и трите с радост щяха да се освободят.