Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 422

— И коя си ти, дете? — попита Моарейн.

Младата жена изправи още повече снага — нещо, което Мат тъкмо си мислеше, че е просто невъзможно.

— Аз съм Берелайн, Първата на Майен. — Тя хвърли с презрителен жест пергамента на масата пред Моарейн и се обърна към вратата.

— Почакай, дете — рече Моарейн, разгъвайки пергамента. — Кой ти даде това? И защо го донесе, след като толкова не си навикнала да носиш послания?

— Аз… не знам. — Берелайн остана на място, обърнала лице към вратата; гласът й прозвуча озадачено. — Тя беше… впечатляваща. — Отърси глава и като че ли възвърна самочувствието си. Леко се извърна и дари Руарк с пестелива усмивка. — Ти си водачът на тези айилци, нали? Битката ви разстрои съня ми. Може би ще те поканя на вечеря. Скоро, може би. — После изгледа Моарейн през рамо. — Уведомиха ме, че Прероденият Дракон е превзел Камъка. Уведомете лорд Дракона, че Първата на Майен ще вечеря с него днес. — И тя излезе с маршова стъпка през вратата; Мат не можа да измисли по точно определение за нейната царствена, макар и еднолична процесия.

— Да ми падне тя като новачка в Кулата. — Егвийн и Елейн го изрекоха почти хорово и се спогледаха ухилени.

— Чуйте това — каза Моарейн — „Луз Терин беше мой, е мой и ще бъде мой завинаги. Оставям го под ваше попечителство, да ми го пазите, докато се завърна.“ Подписано е „Ланфеар“. — Айез Седай обърна прословутия си хладен поглед към Мат. — А ти си въобразяваше, че е свършено? Ти си тавирен. Мат. Нишка, по-значима за Шарката от повечето други, и прогласителят на Рога на Валийр. Нищо все още не е свършило за теб.

Всички го гледаха. Нинив тъжно, Егвийн така, сякаш никога досега не беше го виждала, Елейн — сякаш очакваше да се преобрази на някой друг. В очите на Руарк като че ли се четеше известно уважение, въпреки че, предвид всичко останало, Мат спокойно да можеше да мине и без това.

— Ами разбира се — каза им той. „Да ме изгори дано!“ — Да да, разбирам. — „Чудно дали Том ще се оправи скоро за път? Време е да побегнем. Може и Перин да дойде с нас.“ — Разбира се, че можете да разчитате на мен.

А отвън неспирно ечеше:

— Драконът! Ал-Тор! Драконът! Ал-Тор! Драконът! Ал-Тор!

И бе написано, че ничия ръка освен неговата не ще владее Меча държан в Камъка. Но той го измъкна — като пламък в десницата му — и славата му прогори света. Тъй се започна. Тъй възпяваме Прераждането му. Тъй възпяваме началото.

Из „До-ин Толдара-те“, Песни за Последния век,

Денста кварта: Легендата за Дракона,

Съставена от Боанне,

Надзорница на песните в Таралан,

Четвърти век

Информация за текста

Robert Jordan

The Dragon Reborn, 1991

Източник: http://e-bookbg.com

Сканиране и разпознаване: ?

Лека редакция: Борислав, 2007

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/2774]

Последна редакция: 2007-06-30 22:23:39