Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 63

Намираше се в дълъг коридор. Каменният таван и стените блестяха влажни и бяха прошарени от странни сенки. Сенките се бяха проснали в закривени ивици и свършваха толкова рязко, колкото започваха, твърде тъмни, за да ги разсее светлината между тях. Перин нямаше никаква представа откъде струи светлината.

— Не — промълви той, после каза малко по-високо: — Не! Това е сън. Трябва да се събудя. Да се събудя!

Коридорът не се промени. „Опасност.“ Беше вълча мисъл, едва доловима и далечна.

— Ще се събудя. Ще се събудя! — Той удари с юмрук в стената. Заболя го, но не се събуди. Стори му се, че една от кривите сенки се отдръпна от удара му. „Бягай, братко. Бягай!“

— Скокливец? — възкликна той удивен. Беше сигурен, че е познал вълка, чиито мисли чуваше. Скокливец, който беше завиждал на орлите. — Скокливец е мъртъв! „Бягай!“

Перин се затича, придържайки с едната си ръка секирата, та дръжката да не го удря по крака. Нямаше никаква представа накъде бягаше, нито защо, но тревогата, която Скокливец му изпращаше, не беше за пренебрегване. „Скокливец е мъртъв — помисли си той. — Мъртъв е!“ Но не спираше да тича.

Други коридори пресичаха този, по който тичаше. Под странни ъгли, понякога спускащи се надолу, друг път водещи нагоре. Никой обаче не изглеждаше по-различен от този, в който се намираше той. Влажни каменни стени без никакви врати и тъмни ивици…

Стигна до един от пресичащите коридори и се закова на място. Там стоеше някакъв мъж и примигваше колебливо към него. Беше със странно скроено палто и панталони, палтото се спускаше над бедрата му, а панталоните бяха провиснали над ботушите му. И двете дрехи бяха бледожълти, а ботушите бяха още по-бледи на цвят.

Това повече не мога да го понеса — измърмори мъжът на себе си, не на Перин. Говорът му беше странен, бърз и рязък. — Не само че сънувам селяци, но при това и другоземни селяци в странни дрехи. Махни се от сънищата ми, човече!

— Кой сте вие? — попита Перин. Веждите на мъжа се повдигнаха, сякаш го бяха обидили.

Ивиците сянка около двамата се загърчиха. Една от тях се отлепи от тавана в единия край и се спусна към главата на непознатия. Сякаш се впримчи в косата му. Очите на човека се изцъклиха и всичко сякаш се разигра наведнъж. Сянката се дръпна назад към тавана, на десет стъпки над главата му, повлякла нещо бяло. Мокри капки оплискаха Перин по лицето. Кършещ костите писък разтърси въздуха.

Замръзнал, Перин се втренчи в кървавата фигура, облечена б дрехите на мъжа, която крещеше и се мяташе на пода. После неволно очите му се вдигнаха към бледото нещо, провиснало от тавана като празен чувал. Част от него вече бе погълната от черната ивица, но той лесно разпозна човешка кожа, явно цяла и неразкъсана.

Сенките около него се раздвижиха и затанцуваха и Перин хукна, преследван от мъртвешки писъци. По сенчестите ивици пробягаха вълни — преследваха го.