Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 61

— Добър човек си ти, Симион. Добър човек.

Симион изглеждаше толкова доволен, че Перин отново се засрами.

Глава 9

Вълчи сънища

Перин се върна в стаята си през задния вход и след малко Симион се качи с покрит поднос в ръце. Кърпата не можеше да задържи миризмата на печено овнешко, бакла, гулия и прясно опечен хляб, но Перин остана излегнат на леглото, взирайки се във варосания таван, докато миризмите не изстинаха. Образи с Ноам отново и отново се въртяха в главата му. Ноам, как дъвче дървената ограда. Ноам, как изтичва навън сред мрака. Опита се да си представи изработването на катинара, внимателното огъване и оформяне на желязото, но не успя.

Без да обръща внимание на подноса, той стана и се запъти по коридора към стаята на Моарейн. Тя отвърна на тропането му на вратата с:

— Влез, Перин.

За миг всички стари истории за Айез Седай изплуваха в съзнанието му, но той ги пропъди и отвори вратата.

Моарейн беше сама — за което той изпита благодарност, — седеше с шишенце мастило на коляното и пишеше в някаква малка тетрадка.

— Това ли е всичко? Моарейн, не ми давай хлъзгавите си Айез-седайски отговори. Ако знаещ нещо, кажи ми го. Моля те.

Знам много малко, Перин. Докато търсех други отговори, сред книгите и ръкописите, които съхраняват две мои приятелки, за да си правят проучванията, попаднах на фрагмент от препис от една книга, датираща от Приказния век. Там се говореше за… хора в положение като твоето. Може би това бе единственото копие, съществуващо по света, а и то не ми каза много.

Но какво ти е казало? Каквото и да е, ще е повече от това, което знам сега. Светлината да ме изгори дано, досега се тревожех, че Ранд ще полудее, но не бях си и помислял, че трябва да се тревожа и за себе си!

— Перин, дори и в Приказния век са знаели много малко за това. Която и да го е писала, изглежда, не е била сигурна дали е истина, или легенда. При това видях само фрагмент, не забравяй. Тя твърдеше, че някои, които говорят с вълци, изгубват себе си, че това, което е човешко у тях, бива погълнато от вълчето. Някои. Дали е имала предвид един на десет, или петима, или девет… Не знам.

— Но аз мога да ги заглуша. Не знам как става, но мога да отказвам да ги слушам. Мога да пожелая да не ги чувам. Това ще помогне ли?

— Би могло. — Тя го изгледа изпитателно, като че ли подбирайки думите си. — Преди всичко, тя пишеше за сънища. Сънищата може да са опасни за теб, Перин.

— Това вече ми го каза. Какво имаш предвид?

— Според нея вълците живеят отчасти в този свят, отчасти в свят на сънища.

— Свят на сънища ли? — възкликна той невярващо. Моарейн го изгледа рязко.

— Това казах и това е написала тя. Начинът, по който вълците си говорят, начинът, по който говорят на теб, по някакъв начин бил свързан с този свят на сънища. Не твърдя, че го разбирам как. — Тя замълча и се намръщи. — Според това, което съм чела за Айез Седай, които са притежавали Таланта, наречен „Съновничество“, Съновничките разправяли, че понякога в сънищата си се натъкват на вълци, дори вълци, които им служели за водачи, Опасявам се, че трябва да се научиш да бъдеш също толкова предпазлив в сънищата си, колкото когато ходиш наяве, ако смяташ да отбягваш вълците. Ако това си решил да правиш.