Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 62

— Ако това съм решил ли? Моарейн, аз няма да свърша като Ноам. Никога!

Тя го измери с очи и бавно поклати глава.

— Говориш така, сякаш сам можеш да избираш, Перин. Ти си тавирен, не забравяй. — Той й обърна гръб и се взря в нощта през тъмните прозорци, но тя продължи: — Може би, след като разбрах какво е Ранд, след като се убедих колко силен тавирен е той, обърнах прекалено малко внимание на другите двама тавирен, които намерих с него. Трима тавирен в едно и също село, родени със седмици разлика един от друг? Това е нечувано. Може би ти и Мат имате по-голяма роля в Шарката, отколкото ти или аз сме си помисляли.

— Не желая да имам никаква роля в Шарката — промълви Перин. — А със сигурност едва ли ще имам такава, ако забравя, че съм човек. Ти ще ми помогнеш ли, Моарейн? — Трудно му бе да го изрече. „Ами ако това означава да използва Единствената сила? Не бих ли предпочел по-скоро ла забравя, че съм човек?“ — Ще ми помогнеш ли да се предпазя от… от това да изгубя себе си?

— Ако мога да запазя целостта ти, ще го направя. Обещавам ти го, Перин. Но не мога да застраша борбата срещу Сянката. И това трябва да разбереш.

Той се извърна към нея. Тя го гледаше с немигащ поглед. „И ако твоята борба означава да ме вкараш още утре в гроба, и това ли ще направиш?“ Беше вледеняващо сигурен, че би го направила.

— Какво не си ми казала?

— Не ставай прекалено дързък, Перин — отвърна тя хладно. Не ме притискай повече, отколкото смятам за допустимо.

Той се поколеба преди да и зададе следващия въпрос:

— Можеш ли да направиш за мен това, което си направила за Лан? Можеш ли да заслониш сънищата ми?

— Аз вече си имам Стражник, Перин. — Устните и трепнаха почти в усмивка. — И един ми е напълно достатъчен. Аз съм от Синята Аджа, не от Зелената.

— Знаеш какво искам да кажа. Не искам да ставам Стражник. — „Светлина, да се обвържеш с Айез Седай за целия си живот? Та това е също толкова лошо, колкото вълците.“

— Това не би ти помогнало, Перин. Засланянето е за сънища, които идват отвън. Опасността в твоите сънища с вътре в самия теб. — Тя отново разтвори книжката си. — Трябва да поспиш. Внимавай със сънищата си, но трябва да поспиш малко. — Тя обърна страницата и той излезе.

Върна се в стаята си, освободи задръжките, които си бе наложил и остави усещанията си да се разгърнат. Вълците все още бяха там извън селото, обкръжили Джарра. Почти моментално си възвърна суровия самоконтрол и измърмори под нос:

— Град ми трябва на мен.

Това щеше да ги задържи на безопасно разстояние. „Щом намеря Ранд. Щом свършим онова, което трябва да се свърши с него.“ Не беше сигурен дали съжалява, че Моарейн не го заслони, Единствената сила или вълците — избор, който никой не би могъл да направи. Остави огъня в камината незапален и разтвори широко и двата прозореца. Нахлу студен нощен въздух. Перин захвърли одеялата и чаршафите на пода и се изтегна върху сплъстения дюшек облечен, без да търси никакво удобство. Последната му мисъл преди да заспи беше, че ако нещо може да го предпази от дълбокия сън, то това ще е неудобният дюшек.