Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 64

— Изчезни, да изгориш дано! — извика той. — Знам, че си сън! Светлината да те изгори дано, изчезни!

Цветни пана висяха покрай стените между две високи златни поставки, върху които горяха дузини свещи, осветяващи бели плочки по пода и таван, изрисуван с пухкави облаци и реещи се пъстрокрили птици. Нищо не се движеше освен играещите пламъци на свещите по коридора, простиращ се, докъдето стигаха очите му, или в заострените арки от бял камък, които от време на време прекъсваха стените.

„Опасност.“ Посланието беше дори по-приглушено отпреди. И по-настоятелно, доколкото това беше възможно.

Стиснал секирата, Перин обезпокоено закрачи по коридора и замърмори:

— Събуди се. Събуди се, Перин. Щом знаеш, че това е сън, той или ще се промени, или ще се събудиш. Събуди се, огън да те изгори дано!

Коридорът си оставаше все така стабилен като всеки друг, по който беше крачил в живота си.

Обърна се към първата заострена арка. Тя го отведе в огромна зала, явно без прозорци, но пищно обзаведена като в някой палат, и всички мебели бяха гравирани, инкрустирани със злато и слонова кост. Сред залата стоеше една жена и разглеждаше намръщено някакъв полуразгънат свитък, поставен на масата пред нея. Чернокоса, с черни очи, красива жена, облечена в бяло и в сребро.

Тя вдигна глава и го погледна. Очите й се разшириха от изумление и гняв.

— Ти! Как попадна тук? Как си могъл да… Ще развалиш неща, каквито не можеш дори и да си представиш!

Изведнъж пространството сякаш стана плоско, сякаш внезапно се бе озовал пред някаква стенна картина. Плоският образ като че ли се завъртя настрани, превърна се в ярка права черта по средата на мрака. Чертата блесна, нажежена до бяло, и се стопи, оставяйки след себе си само тъмнина, по-черна от черното.

Точно пред ботушите на Перин подовите плочки изведнъж прекъснаха. Пред очите му белите им ръбове се разтвориха в чернилката като пясък, отмит от водата. Той припряно отстъпи назад.

„Бягай.“

Перин се извърна и видя Скокливец — голям сив вълк с проскубана козина и покрит с белези.

— Ти си мъртъв. Видях те да умираш. Усетих те как умираш! — Посланието изпълни ума на Перин.

„Бягай веднага! Не трябва да си тук. Опасност. Голяма опасност. По-лошо от всички Неродени. Трябва да се махаш. Бягай! Махай се!“

— Как? — извика Перин. — Искам да се махна, но как? „Бягай!“ С оголени зъби Скокливец се метна към гърлото на Перин.

Със задавен вик Перин се изправи в леглото, посягайки с две ръце към гърлото си, за да опази кръвта на живота си. Дланите му срещнаха здрава кожа. Той въздъхна облекчено, но в следващия момент пръстите му напипаха влажно петно.

Той се измъкна от леглото и се хвана за стойката на умивалника. Разплиска вода навсякъде, докато пълнеше легена от каната. Водата порозовя, докато миеше лицето си от кръвта на странно облечения мъж.

Други капки кръв бяха оплискали сюртука и бричовете му. Той ги разкъса и ги захвърли в ъгъла. Смяташе да ги остави тук, Симион щеше да ги изгори.