Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 60

— Можете да го оставите тук завинаги — каза Перин, — но аз… аз не мисля, че така ще е по-добре за него.

— Ако излезе навън, добри господине, той ще умре!

— Той бездруго ще умре, било тук, било навън, Симион. Навън поне ще бъде на свобода, и щастлив, колкото може да бъде. Той вече не е твоят брат, но ти си този, който трябва да реши. Можеш да го оставиш тук, за да го гледат хората, и той да гледа през решетките, докато не залинее. Не можеш да държиш вълк в клетка, Симион, и да очакваш, че ще е щастлив. Или че ще живее дълго.

— Да — отвърна бавно Симион, — Да, разбирам. — Поколеба се, а после кимна и извърна глава към вратата на бараката.

Това беше едничкият отговор, от който Перин се нуждаеше. Той отвори вратичката на клетката и пристъпи встрани.

За миг Ноам зяпна към отворената пролука. После изведнъж скочи и изхвърча от клетката, на четири крака, но с изумителна пъргавина. Извън клетката. Извън бараката. Навън, в нощта. „Светлината да ни е на помощ и на двамата“ — помисли си Перин.

— Мисля, че за него ще е по-добре да е на свобода. — Симион потръпна, — Но не знам какво ще си рече господин Харод, като намери клетката отворена и Ноам го няма.

Перин затвори вратата на клетката, постави ключалката и я заключи.

— Да си рече каквото си ще. Симион се изсмя бързо и махна с ръка.

— Ще измисли нещо той. Всички ще измислят какво ли не. Някои разправят, че Ноам се превърнал във вълк — щяла да му порасте козина и прочие — след като ухапа Майка Руун. Не е вярно, ама така разправят.

Треперейки, Перин опря главата си на вратата на клетката. „Може и да няма козина, но е вълк. Вълк е, а не човек. Светлина, помогни ми!“

— Не го държахме тук винаги — каза внезапно Симион. — Беше в къщата на Майка Руун, но двамата с нея помолихме господин Харод да го преместим тук, когато дойдоха Белите плащове. Те винаги носят списък с имена — имена на Мраколюбци, които търсят. Нали разбирате, беше заради очите на Ноам. Едно от имената в списъка на Белите плащове беше на някой си Перин Айбара, ковач. Те казваха, че имал жълти очи и бягал с вълците. Сигурно разбирате защо не исках да разберат за Ноам.

Перин извърна достатъчно глава, за да изгледа Симион през рамо.

— Смяташ ли, че този Перин Айбара е Мраколюбец?

— Един Мраколюбец не би го интересувало дали брат ми ще умре в клетка. Предполагам, че ви е намерила скоро след като се е случило. Колко жалко, че не дойде в Джарра преди няколко месеца.

Перин тутакси се засрами, че си бе позволил да сравни човека с жаба.

— И аз съжалявам, че не можа да направи нищо за него. — „Огън да ме гори дано, как бих искал да можеше,“ Изведнъж му просветна, че цялото село би трябвало да знае за Ноам. За очите му, — Симион, би ли ми донесъл нещо за ядене в стаята? — Господин Харолд и останалите може да се бяха залисали преди малко по Лоиал и да не бяха забелязали цвета на очите му, но ако слезеше да яде б общата гостна, със сигурност щяха да ги видят.

— Разбира се. А и на заранта също. Не е необходимо да слизате, преди да сте готов да се качите на коня си.