Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 59

Моарейн постави ръка на мандалото.

— Господин Харод държи ключа, добра госпожо. Не знам дали той ще…

Тя дръпна и катинарът се отвори. Симион я зяпна. Тя освободи мандалото, а мъжът без брадичка се обърна към Перин.

— Това безопасно ли е, добри господине? Той ми е брат, но ухапа Майка Руун, когато тя се опита да му помогне и… и уби една крава. Със зъбите си — довърши той съкрушено.

— Моарейн — каза Перин. — Този мъж е опасен.

— Всички мъже са опасни — отвърна тя хладно. — Замълчете. — И отвори вратичката, и влезе. Перин затаи дъх.

При първата й стъпка Ноам оголи зъби, и заръмжа, все по-дълбоко и по-дълбоко, докато цялото му тяло не се разтресе. Моарейн не му обърна внимание. Без да спира да ръмжи, Ноам запълзя заднишком в сламата и се сви в един от ъглите. Или по-скоро Моарейн го притисна там.

Бавно, спокойно, Айез Седай коленичи н обхвана главата му с ръце. Ръмженето на Ноам се усили, а после се сниши до скимтене. Перин не можеше да помръдне. Моарейн задържа дълго главата на Ноам, после също така спокойно я пусна и се изправи. Гърлото на Перин се стегна, когато тя се обърна с гръб към мъжа и закрачи към изхода, но човекът си остана на място, втренчил поглед в нея. Тя бутна вратичката и отново постави мандалото на скобата, без да си прави труд да щраква катинара — и Ноам се хвърли с ръмжене към дървените прегради. Захапа ги и ги заблъска с рамене, помъчи се да провре глава между тях, като не спираше да ръмжи и блъска.

Моарейн отри с ръка сламките, полепнали по роклята й. Лицето и беше безизразно.

— Голям риск беше — из пъшка Перин. Тя го погледна — твърдо, разбиращо — и той сведе очи. Жълтите си очи.

Симион беше зяпнал брат си.

— Можете ли да му помогнете, добра госпожо? — попита той хрипливо.

— Съжалявам, Симион.

— Нищо ли не можете да направите, добра госпожо? Каквото и да е? Едно от онези… — гласът му премина в шепот — Айезседайски неща?

— Лечителството не е проста работа, Симион, и то идва отвътре точно толкова, колкото от Лечителя, В него няма нищо, което да си спомня, че е било Ноам, нищо, което да помни, че е бил човек. Няма останали карти, които да му покажат пътя за връщане, и не е останало нищо, което да поеме по този път. Ноам си е отишъл, Симион.

— Но той… той просто дрънкаше смехории, добра госпожо, когато пийнеше повече. Той само… — Симион отри очите си и примигна. — Благодаря ви, добра госпожо. Знам, че щяхте да направите нещо, ако можехте, — Тя постави ръка на рамото му, промърмори нещо утешително и излезе от бараката.

Перин знаеше, че трябва да я последва, но човекът — или онова, което някога беше било човек — който блъскаше по дървените решетки, го задържа. Той бързо пристъпи напред и свали катинара от халката. Беше добър, изработен от майстор ковач.

— Господине…

Перин погледна катинара в ръката си, после човека зад дървената решетка, Ноам беше спрял да хапе летвите. Сега се взираше боязливо в Перин и дишаше тежко.