Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 57

И това ли ще срещаме навсякъде, откъдето е минал? Светлината да ни е на помощ, но ако след него са тръгнали твари на Сянката, ще могат да го проследят не по-трудно от нас.

— Може би — каза Моарейн. — А може би не. Никой не знае нищо за толкова силен тавирен като Ранд. — Поне веднъж изглеждаше обезпокоена, че не знае нещо. — Артур Ястребовото крило е бил най-силният тавирен, за когото са останали писмени възпоминания. Но дори и Ястребовото крило не е бил толкова силен, колкото е Ранд.

— Казано е — вметна Лан, — че понякога хората, които се намирали в една стая с Ястребовото крило, говорели истината, макар да искали да излъжат, взимали решения, които дори и не съзнавали, че обсъждат. Моменти, в които всяко хвърляне на зара, всяко обръщане на картите ставало според неговото желание. Но само понякога.

— Искате да кажете, че не знаете — каза Перин. — И че той може да остави диря от сватби и полудяващи Бели плащове по целия път до Тийр.

— Искам да кажа, че знам само това, което може да се знае — сряза го Моарейн. Тъмноокият й поглед плесна Перин като камшик, — Шарката се втъкава тънко около тавирен и някои могат да проследят формата на тези нишки, стига да знаят къде точно да гледат. Внимавай езикът ти да не разплете повече от онова, което ти се полага да знаеш.

Въпреки волята си Перин присви рамене, сякаш наистина го биеха.

— Е, този път поне трябва да сте доволни, че си отворих устата. Симион знае, че си Айез Седай. Моли да Излекуваш брат му Ноам от някаква болест. Ако не бях заговорил, нямаше и да се осмели да помоли, но пък можеше да започне да приказва на приятелите си.

Лан улови погледа на Моарейн и за миг двамата се спогледаха втренчено. Стражникът заприлича на вълк, готов всеки момент да скочи. Най-сетне Моарейн поклати глава.

— Не.

— Както искаш. Ти решаваш. — Лан като че ли смяташе, че решението й е грешно, но напрежението му се уталожи.

Перин ги зяпна.

— Мислехте за… Симион не би могъл да каже на никого, ако е мъртъв, нали?

— Той няма да умре от моите действия — каза Моарейн. — Но не мога и няма да обещая, че винаги ще е така. Длъжни сме да намерим Ранд и няма да се проваля в това, каквото и да ми струва. Ясно ли ти го казах? — Заклещен от погледа й, Перин не можа да отговори. Тя кимна, приела мълчанието му за достатъчен отговор. — Хайде, заведи ме при Симион.

Вратата на стаята на Лоиал беше отворена и в коридора струеше светлина от свещ. Двете легла вътре бяха събрани едно до друго и Лоиал и Симион седяха на ръба на едното. Мъжът без брадичка зяпаше нагоре към Лоиал с широко отворена уста, с израз на пълна почуда, изписана на лицето му.

— О да, стеддинг са чудесни — говореше Лоиал, — Такъв покой цари там, под Великите дървеса. Вие, хората, можете да си имате вашите войни и размирици, но нищо не смущава покоя на стеддинг. Грижим се за дърветата и живеем в съзвучие… — Гласът му заглъхна, щом видя влизащата Моарейн и Лан и Перин зад нея.