Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 46

— Не, но знам, че са важни. Нещата, които виждам, винаги са важни. Превратни точки в живота на хората или предопределености. Винаги са важни. — Поколеба се за момент, после промълви: — И още нещо — ако срещнеш една жена — най-красивата жена, която си срещал — бягай!

Перин примигна.

— Видяла си красива жена? И защо трябва да бягам от красива жена?

— Не можеш ли просто да послушаш съвета ми? — отвърна тя раздразнено, изрита едно камъче и се загледа как то се търкаля по склона.

Перин не обичаше да прескача от едно заключение на друго — това беше причината, поради която някои хора го смятаха за човек с бавен ум — но той събра куп неща, които Мин му беше казала през последните няколко дни, и стигна до потресаващо заключение. Закова се на място и започна да търси думи.

— Ъъ… Мин, знаеш, че те харесвам. Харесвам те, но… ъъ… никога не съм имал сестра, но ако имах, щях… искам да кажа, ти…

— Потокът прекъсна, когато тя вдигна глава да го погледне. Веждите й се извиха в дъга, на устните й цъфна усмивчица.

— Виж, Перин, трябва да знаеш, че те обичам. — Стоеше, гледаше как устните му мърдат, и заговори бавно и предпазливо: — Като брат бе, пън такъв! Не мога да се начудя на това ваше мъжко нахалство. Всички си въобразявате, че всичко трябва да е свързано с вас и че всяка жена непременно трябва да ви желае.

Перин усети, че лицето му се нажежава.

— Аз никога… Не съм… — Окашля се. — Какво си видяла за жена?

— Просто ме послушай — отвърна тя и закрачи бързо надолу към ручея. — Другото и да го забравиш — извика му през рамо, това запомни!

Той я изгледа навъсено — поне веднъж мислите му като че ли се подредиха бързо — и я настигна с две крачки.

— Ранд е, нали?

Тя го изгледа накриво, но не забави стъпките си.

— Може пък да не си чак такъв тъпоглавец в края на краищата — промърмори младата жена. След което добави, повече на себе си:

— Обвързана съм с него като обръч с буре. Но не мога да разбера дали той също ще ме обикне. А и не съм единствената.

— Егвийн знае ли? — попита той.

Ранд и Егвийн почти се бяха врекли един на друг още от деца.

Само дето не бяха коленичили пред Женския кръг, за да изрекат годежните клетви. Не беше сигурен докъде бяха стигнали след това, ако изобщо бяха стигнали донякъде.

— Знае — отвърна Мин кратко. — Ама от това и на двете не ни става по-леко.

— А Ранд? Той знае ли?

— О, да, как не! — отвърна тя горчиво. — Какво да му кажа? „Ранд, имам видение за теб и изглежда, се налага да се влюбя в теб. Освен това трябва да те деля с други и това никак не ми харесва, но какво да се прави.“ В края на краищата, ти си един тъп пън, Перин Айбара. — Тя сърдито отри с ръка очите си. — Ако бях с него, знам, че щях да мога да му помогна. Някак. О, Светлина, ако той умре, няма да го понеса!

Перин притеснено сви рамене.

— Слушай, Мин. Ще направя, каквото мога, за да му помогна. — „Колкото и много да е.“ — Обещавам ти. За теб наистина е най-добре да заминеш за Тар Валон. Там ще бъдеш в безопасност.