Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 45

Колкото и да беше крехка, силата на присъствието й подкара всички към вратата. Вътре остана само Лан. Лоиал ускори крачка и когато излезе, почти заподрипва. Мин се закова за малко на прага, обърна се към Лан и се усмихна малко прекалено мило.

— Има ли нещо, което искаш да предам? На Нинив например?

— Нима всички знаят! — Но почти незабавно се окопити и продължи: — Ако има нещо, което тя трябва да чуе от мен, ще й го предам лично. — И затръшна вратата почти пред лицето й.

— Мъже! — измърмори Мин. — Твърде слепи са да видят това, което и камък може да види, и прекалено упорити, за да им се довериш, че ще помислят за себе си.

Перин вдиша дълбоко. Във въздуха на долината все още се долавяха смътни миризми на смърт, но все пак беше по-добре, отколкото затвореното пространство вътре. Доста по-добре.

— Чист въздух! — въздъхна Лоиал. — Пушекът вече започваше да ми люти.

Заслизаха по склона. До ручея шиенарците, които можех да стоят на крака, се бяха струпали около Юно. От жестовете на едноокия можеше да се разбере, че се старае да навакса време и не изрича и една ругатня.

— Ама как пък станахте толкова привилегировани вие двамата? — рязко ги заяде Мин. — Тя ви попита. Виж, на мен такава учтивост не ми се полага.

Лоиал поклати глава.

— Струва ми се, че ни попита, защото знаеше какво ще отговорим, Мин. Моарейн, изглежда, може да чете мислите на Перин и моите и знае какво ще направим. Докато ти за нея си затворена книга.

— То пък голямата полза! — сви устни Мин. — И все пак ще тръгна натам, където тя иска, точно като вас, агънца такива! Ама и ти добре я подреди, Перин. Хубаво й се изрепчи.

— Подредих ли я? — отвърна Перин, учуден на самия себе си. До този момент дори не беше го осъзнал. — Е, не беше толкова лошо, колкото си мислех, че ще е.

— Имаше късмет — избоботи Лоиал. — Да разгневиш една Айез Седай е все едно да си напъхаш главата в гнездо на стършели.

— Лоиал — каза Мин, — трябва да поговоря с Перин. Насаме. Би ли имал нещо против да ни оставиш?

— О. Разбира се, че не. — Огиерът ускори крачка и бързо се отдалечи от тях, измъквайки в движение лулата и кесията с табак от джоба на палтото си.

Перин изгледа загрижено Мин. Тя хапеше устни, като че ли обмисляше какво да му каже.

— Виждала ли си някога неща около него? — Перин Кимна към огиера.

Тя поклати глава.

— Мисля, че действа само при хората. Но съм видяла неща около теб, които трябва да знаеш.

— Казах ти…

— Недей да бъдеш по-дебелоглав, отколкото трябва, Перин. Видях ги преди малко, когато каза, че ще тръгнеш. Сигурно са свързани с пътуването ти. Или поне с решението ти да тръгнеш.

— И какво видя? — подкани я той неохотно.

— Един айилец в клетка — каза тя отчетливо. — Един туатанец, меч. Сокол и ястреб, кацнали на раменете ти. И двете птици женски, струва ми се. И всичко останало, разбира се. Това, което се вижда винаги. Тъмнината, която те обгръща и…

— Спри! — бързо я прекъсна той, после се почеса по главата. Нищо от тези нейни видения не му изглеждаше смислено. — Имаш ли някаква представа какво значи всичко това? Новите неща, искам да кажа.