Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 44

— Дръж си езика, ковачо — изръмжа Лан, вперил ледения си поглед в него.

Моарейн изгледа остро и двамата и те млъкнаха.

— Прощавай, Юно — каза тя. — Но трябва да пътуваме бързо, ако искаме да го настигнем. Ти си единственият шиенарец достатъчно здрав за тежка езда, а не можем да си позволим да изгубим дните, необходими на останалите, за да си възвърнат силите. Ще ти изпратя вест, когато мога.

Юно направи гримаса, но се поклони покорно, присви рамене и излезе да каже на другите.

— Е, аз пък тръгвам о вас, каквото и да ми кажеш — заяви решително Мин.

— Ти тръгваш за Тар Валон — каза й Моарейн. — Няма да стане!

Айез Седай продължи спокойно, сякаш Мин изобщо не беше проговорила.

Амирлинския трон трябва да бъде уведомена за случилото се, а аз не мога да разчитам, че ще намеря някого, на чиито пощенски гълъби да мога да се доверя. Или че Амирлин ще види някое писмо, изпратено от мен по гълъб. Пътят е дълъг и труден и не бих те пратила сама, ако имаше кой да те придружи, но ще ти осигуря пари и писма до хора, които могат да ти помогнат по пътя. Ще трябва обаче да яздиш бързо. Когато конят ти се умори, купи друг открадни, ако трябва — но гледай да яздиш бързо.

Нека Юно да отнесе съобщението ти. Той е здрав — ти го каза. Аз тръгвам след Ранд.

— Юно си има свои задачи, Мин. А нима мислиш, че един мъж може просто така да застане пред вратите на Тар Валон, за да поиска аудиенция с Амирлинския трон? Дори кралете чакат с дни, ако някой от тях дойде неканен, и се боя, че всеки шиенарец ще бъде оставен да тъпче пред портата с дни, ако не и цяла вечност. Да не говорим, че толкова необичайно събитие ще се разчуе из целия Тар Валон още преди да е залязло слънцето. Малко жени искат среща със самата Амирлин, но се случва, а когато се случи, предизвиква оживен коментар. Никой не бива да научи нещо повече от това, че Амирлинския трон е получила съобщение от мен. Животът й — както и нашият — може да зависи от това. Ти си тази, която трябва да отиде.

Мин отвори уста, явно намерила друг аргумент, но Моарейн продължи:

— Лан, много се опасявам, че ще се натъкнем на повече доказателства за неговото преминаване, отколкото би ми харесало, но ще разчитам на теб в проследяването. — Стражникът кимна. — Перин? Лоиал? Вие искате ли да тръгнете с мен след Ранд? — Мин изсумтя възмутено, но Айез Седай не й обърна внимание.

— Аз ще дойда — отзова се бързо Лоиал. — Ранд ми е приятел. И ще си призная, нищо не бих пропуснал. Заради книгата ми, нали разбирате.

Перин се позабави с отговора. Ранд му беше приятел, в каквото и да го бяха превърнали. А и беше почти съвсем сигурен, че бъдещето им е обвързано, макар да му се щеше да избегне точно тази част, ако можеше.

— Все едно трябва да се направи, нали? — каза най-сетне той. — Ще дойда.

— Добре. — Моарейн отново потри ръце като човек, решил да се захване за работа. — Всички трябва веднага да се приготвите. Ранд е с часове пред нас. Надявам се да сме хванали дирите му много преди пладне.