Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 43

— Винаги чувам по нещо ново от теб — изръмжа Перин. — Не можеш ли да ни кажеш веднъж завинаги какво да очакваме, вместо да ни го обясняваш след това? Юно приличаше на човек, които се мъчи да измисли някакъв повод да напусне.

Моарейн изгледа Перин отегчено.

— Искаш да споделя с теб знанията, които трупам цял живот, за един следобед? Или за година да е? Ще ти кажа следното: внимавай със сънищата, Перин Айбара. Много внимавай със сънищата.

Той сведе поглед и измърмори:

— Внимавам аз. Внимавам.

А след това — тишина, която сякаш никой не искаше да наруши. Мин седеше, забила поглед в кръстосаните си глезени, но присъствието на Моарейн явно я беше поуспокоило. Юно стърчеше до стената, без да поглежда към никого. Лоиал до такава степен се забрави, че извади една книга и се опита да почете на смътната светлина. Тишината продължи дълго й съвсем не успокои Перин. „Не от Сянката в сънищата ми се боя. От вълците ме е страх. От вълците. Няма да ги пусна да влязат. Няма!“

Лан се върна и Моарейн се изправи нетърпеливо. Стражникът отговори на въпроса, изписан в очите й.

— Половината от тях си спомнят, че са сънували мечове през последните четири нощи. Някои си спомнят за място, с големи колони, а петима твърдят, че мечът е бил кристален или стъклен. Масема е видял Ранд да го държи нощес.

— Започва се — заяви Моарейн и отри енергично дланите си. Изведнъж сякаш се бе изпълнила с енергия. — Сега вече съм сигурна. Въпреки че все още бих искала да разбера как е напуснал незабелязан. Ако е преоткрил някой Талант от Приказния век… Лан погледна Юно и едноокият трепна сепнато.

— Проклето да е, забравих, с тази приказка, да я тръшне, за прок… — окашля се и стрелна Моарейн с очи. Тя го изгледа в очакване и той продължи: — Исках да кажа… ъъ… проследих дирите на господаря Дракон. В онази затворена долина се е отворила нова пътека. Онова… земетресение е откъртило отсрещната стена. Трудно е за катерене, но човек може да прекара кон през процепа. Намерих повече дири горе, а оттам височината се заобикаля лесно — Той свърши и въздъхна тежко.

— Добре — каза Моарейн. — Добре че поне не е преоткрил как се лети или как да става невидим, или нещо друго от легендите. Трябва да го последваме бързо, Юно, ще ти дам достатъчно злато, за да стигнеш с останалите чак до Джеанна, а също така и името на един, който ще ти осигури още. Геалданците се пазят от чужденци, но ако стоите настрана, няма да ви закачат. Ще изчакате там, докато не ви пратя вест.

— Но ние ще тръгнем с вас — възрази той. — Всички сме се заклели да следваме Преродения Дракон. Не разбирам как толкова малко ще успеем да превземем една крепост, която никога не е падала, но с помощта на господаря Дракон, ще сторим това, което трябва.

— Е, значи сега сме „Хората на Дракона“ — засмя се отчаяно Перин, — „Камъкът на Тийр нивга няма да падне, докато не дойдат хората на Дракона.“ Ново име ли ни даде, Моарейн?