Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 42

Моарейн продължаваше.

— Ако си мислиш, че той трябва само да се пресегне, Лоиал, син на Арент, син на Халан, ти си не по-малък глупак от него, ако и той си въобразява същото. Дори да доживее да стигне до Тийр, може никога да не проникне в Камъка.

Тайренците никак не обичат Единствената сила, а още по-малко би им харесал един мъж, който твърди, че е Дракона. Да се прелива Силата там е забранено, а търпят Айез Седай само ако не преливат. Разказването на Пророчествата за Дракона, дори самото притежаване на екземпляр от тях е достатъчно, за да те вкарат в затвора в Тийр. Никой не влиза в Камъка без позволението на Върховните лордове; и никой, освен самите Върховни лордове, не прониква в Сърцето на Камъка. Той не е готов за това. Не е готов! Перин тихо изпъшка. „Камъкът никога няма да падне, докато Преродения Дракон не овладее Каландор.“ „Как, в името на Светлината трябва тогава да стигне до него — вътре в проклетата крепост преди крепостта да е паднала? Това е пълна лудост!“

— Защо само седим тук — избухна Мин. — Ако Ранд е тръгнал за Тийр, защо не го последваме? Той може да бъде убит или… или…

Защо седим тук?

Моарейн постави ръка върху главата й.

— Защото трябва да съм сигурна — рече тя нежно. — Никак не е удобно да си избраник на Колелото, да си велик или да си близо до величието. Избраниците на Колелото могат само да приемат това което иде.

— Омръзна ми да приемам това, което иде. — Мин отри очите си с длан и Перин си помисли, че забелязва сълзи. — Ранд може да загива сега, докато чакаме.

Моарейн погали Мин по косата; на лицето на Айез Седай се бе изписало почти съжаление.

Перин седна до Лоиал. Миризмата на хора в стаята беше толкова наситена — на хора, грижа и страх. Лоиал миришеше на книги и дървета, и на грижа също. Струваше му се, че са като в капан, оградени от тези стени така плътно един до друг. Горящите трески миришеха.

— Но как моят сън може да подскаже накъде е тръгнал Ранд? — попита той. — Той си е мой сън.

Онези, които могат да преливат Единствената сила — отвърна тихо Моарейн, — онези, които са особено силни в Духа, понякога могат силом да наложат своите сънища на други. — Не бе престанала да гали утешително Мин. — Особено на онези, които са…податливи Не вярвам Ранд да го е направил нарочно, но сънищата на онези които докосват Верния извор, може да са много силни. При неговата сила те могат да обхванат цяло село, може би и един град. Той знае малко за това, което върши, и още по-малко как да го контролира.

Тогава защо и ти не ги сънуваш? — попита той. — Или Лан. — Юно гледаше право пред себе си и имаше вид на човек, който би искал да е съвсем на друго място, а ушите на Лоиал клепнаха. Перин обаче бе твърде уморен и гладен, за да обръща внимание на това дали се държи с Айез Седай с подобаващо уважение. И твърде ядосан също така. — Защо?

— Айез Седай се учат да засланят сънищата си — спокойно му отвърна Моарейн. — Правя го, без да мисля, когато спя. На Стражниците се дава нещо подобно по време на свързването. Гайдините не биха могли да правят това, което правят, ако Сянката можеше да се прокрадва в сънищата им. Всички сме уязвими, когато спим, а Сянката е силна нощем.