Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 41

— Каландор — въздъхна Лан. Въпреки каменното си лице изглеждаше потресен.

— Да — промълви Моарейн. — Но трябва да сме абсолютно сигурни. Поговори с останалите. — След като Лан бързо излезе, тя се обърна към Юно. — А твоите сънища какви са? Ти също ли си сънувал меч?

Шиенарецът се размърда притеснено. Червеното око, изрисувано на превръзката, гледаше втренчено в Моарейн, но здравото му примигваше и се кривеше.

— Сънувам прок… ъъ, мечове през цялото време, Моарейн Седай — каза той сковано. — Струва ми се, че сънувам един меч през последните няколко нощи. Но не си спомням сънищата си толкова добре, колкото лорд Перин.

— А ти, Лоиал? — попита Моарейн.

— Моите сънища са все едни и същи, Моарейн Седай. Дъбравите и Великите дървеса, както и стеддинг. Ние, огиерите, винаги сънуваме нашите стеддинг, когато сме далече от тях. Айез Седай отново се обърна към Перин.

— Но това беше само сън — каза той. — Сън и нищо друго, — Съмнявам се — каза тя. — Описваш залата, наричана Сърцето на Камъка, в крепостта, наречена Камъка на Тийр, така, сякаш си бил там. А блестящият меч е Каландор. „Мечът, който не е меч.“

Мечът Недосегаем.

Лоиал рязко се изправи и дрънна главата си в тавана. Не го забеляза.

— Пророчествата за Дракона казват, че Камъкът на Тийр никога няма да падне преди Каландор да се озове в ръката на Преродения Дракон. Ако Ранд държи Каландор, то целият свят е длъжен да го признае за Дракона.

— Може би. — Думите излетяха от устата на Айез Седай като е лед върху тиха вода.

— „Може би“ ли? — каза Перин. — Как така „може би“? Нали ти каза, че това е последният знак, последното нещо, за ла се изпълнят вашите Пророчества!

— Нито първият, нито последният — отвърна Моарейн. — Каландор ще бъде само една от осъществените поличби на Каретонския цикъл, тъй както неговото раждане на склоновете на Драконовата планина беше първата. Той тепърва има ла събаря държави и да разтърсва света. Дори учени, които са изучавали Пророчествата през целия си живот, не знаят как да тълкуват всички. Какво означава например „ще съсече хората си с меча на мира, и с листа ще ги унищожи“? Какво означава, че „ще обвърже деветте луни, за да му служат“? А на тези неща е придадена също толкова тежест в Цикъла, колкото на Каландор. Има и други. Какви „рани на лудост и прекъсната надежда“ е излекувал? Какви вериги е счупил и кого е оковал във вериги? А някои са толкова смътни, че може и да ги е изпълнил вече, без да го знам. О, не! Каландор съвсем не е краят, Перин притеснено сви рамене. Той самият знаеше само дребни късчета от Пророчествата. Още повече бе престанало ла му харесва да слуша за тях, откакто Ранд бе оставил Моарейн да връчи знамето ръцете му. Не, много преди това. Когато едно Пътуване с помощта на Портален камък го бе убедило, че животът му завинаги е обвързан с Ранд.