Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 36

Зяпнал, Перин погледна рамото си. Раните и отоците бяха изчезнали; беше останал само смътен белег. Извъртя се предпазливо, но болката в гърба също бе изчезнала. Не беше нужно да поглежда, за да се увери, че всички отоци и драскотини са се махнали. Стомахът му изкъркори звучно.

— Трябва хапнеш при първа възможност — каза му Моарейн. — Повечето сила дойде от самия теб. Трябва да я възстановиш.

Глад и образи на храна вече изпълваха главата на Перин.

Сурово говеждо месо, и еленско, и овнешко и… С усилие той спря да мисли за месо. Щеше да намери някое от онези коренища, които миришеха на ряпа, като ги изпечеш. Стомахът му изръмжа сърдито.

— Почти не е останала драскотина, ковачо — каза Лан зад гърба му.

— Повечето ранени вълци се скриха в леса — каза Моарейн. — Но излекувах онези, които можах да намеря. — Перин я изгледа рязко, но тя сякаш не влагаше нищо в думите си — Може и да са дошли по някакви свои причини, но най-вероятно всички щяхме да сме мъртви без тях, — Перин се помръдна неловко и сведе очи.

Айез Седай посегна към отока на бузата на Мин, но тя отстъпи и каза:

— Не съм чак толкова ранена, а ти си уморена. Имаше достатъчно но други пострадали.

Моарейн се усмихна и ръката й се смъкна.

— Добре. А ти, Ранд? Имаш ли някаква рана? Дори драскотина от меча на мърдраал може да е смъртоносна, а някои мечове на тролоците са също толкова опасни.

Едва сега Перин забеляза нещо и каза: — Ранд, палтото ти е мокро. Кръв ли е това? Ранд издърпа дясната си ръка изпод палтото, ръка, обляна в кръв.

— Не е мърдраал — промълви той унесено, взирайки се з ръката си. — И от тролок не е. Раната, която получих във Фалме се е отворила.

Моарейн изсъска, дръпна се от Лан и почти падна на колене до Ранд. Дръпна дрехата му и огледа раната. Перин не можа да я види, защото главата й му пречеше, но миризмата на кръв стана по-силна. Ръцете на Моарейн се раздвижиха и лицето ни Ранд се изкриви от болка.

— „Кръвта на Преродения Дракон върху скалите на Шайол Гул ще освободи човечеството от Сянката.“ Не казваха ли това Пророчествата за Дракона?

— Кой ти го каза? — попита го рязко Моарейн.

— Ако би могла да ме отведеш на Шайол Гул още сега — рече сухо Ранд — през някой Портал или Портален камък, всичко може да свърши. Без повече смърт. Без повече сънища. Край на всичко. — Де да беше толкова просто — отвърна тъжно Моарейн. — Бих могла, по един или друг начин. Но не всичко от Каретонския цикъл може да се приеме буквално. Защото всяко нещо, което се казва в него открито, съдържа десетки неща, които могат да значат стотици други. Не си въобразявай, че изобщо разбираш какво могат да значат те, дори ако някой ти е казал всичките Пророчества. — Тя замълча, сякаш да събере сили; едната й ръка стисна ангреала, а другата се плъзна по хълбока на Ранд. — Стегни се.

Внезапно очите на Ранд се разтвориха широко, той изправи гръб, изпъшка, взря се напред и потръпна. На Перин му се беше сторило, когато тя Лекуваше него, че това продължава цяла вечност, но само след няколко мига тя отново отпусна Ранд да се облегне на дъба и промълви немощно.