Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 35

Перин неловко размърда отеклите си стъпала.

— Достатъчно ни предупредиха.

Знаеше, че им прозвуча така, все едно че се мъчеше сам да се убеди. „Аз също можех да ги предупредя, ако бях говорил с вълците. Те знаеха, че в планините се спотайват тролоци и Чезнещи. Опитваха се да ми го кажат.“ Но се зачуди: ако не бе задържал вълците извън ума си, нямаше ли сега да тича с тях? Познаваше един мъж. Илиас Мачира, който също можеше да говори с вълците. Илиас тичаше с тях, но въпреки това като че ли не бе забравил, че е човек. Но той така и не беше казал на Перин как го прави, а Перин не беше го виждал от дълго време.

Стърженето на ботуши в камък ги извести, че към тях се приближават двама, а полъхът довя миризмата им към Перин. Но той се постара да не споменава имена, докато Лан и Моарейн не се оказаха достатъчно близко, за да ги видят и другите.

Стражникът беше прихванал Айез Седай под мишница, сякаш се мъчеше да я прикрепя, без тя да забележи. Погледът на Моарейн беше премрежен от умора, В едната си ръка Айез Седай носеше потъмняла от времето фигурка на жена, изваяна от слонова кост. Перин знаеше, че това е ангреал, реликва от Приказния век, позволяваш на една Айез Седай да прелива повече Сила, отколкото може сама. Това, че бе прибягнала до него в Лечителството си, показваше колко много е изтощена.

Мин скочи да помогне на Моарейн, но Айез Седай й махна да се отдръпне.

— Погрижих се за всички — каза Моарейн. — Като свърша и тук, ще мога да си отдъхна, — Тя отблъсна и Лан и лицето й отново стана съсредоточено, щом прокара студената си ръка по кървящото рамо на Перин, а после и по раната на гърба му. От допира й кожата му потръпна. — Това не е толкова тежко — каза тя, — Отокът на рамото ти е дълбок, но раната е плитка. Стегни се. Няма да боли, но…

Никога не беше се чувствал добре до човек, способен да прелива Единствената сила, още по-малко когато това засягаше самия него. Все пак му се беше случвало един-два пъти и си мислеше, че му е ясно донякъде какво точно представлява това „преливане“, макар Лечителствата да бяха по-дребни — само му отмиваха умората, когато Моарейн не можеше да си позволи да го остави изтощен. Нямаха нищо общо с това.

Очите на Айез Седай сякаш изведнъж проникнаха в него, минаха през него. Той изпъшка и за малко да изтърве секирата. Кожата на гърба му настръхна, мускулите му се изпънаха и се сплетоха. Рамото му се разтърси неудържимо и всичко затрептя. Хлад го прониза до костите, и още по-дълбоко. Стори му се, че се движи, че пропада, че лети. Не можеше да реши точно какво чувства, но като че ли се беше втурнал — нанякъде, някак — бързо и завинаги. След цяла вечност светът отново се върна на фокус. Моарейн отстъпи, залитна и Лан я хвана под мишницата.