Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 38

— Ти си от неговото село — каза дрезгаво Масема. — Трябва да знаеш. Защо господарят Дракон ни изостави? Какъв грях сторихме? — Грях ли? Какво говориш? За каквото и да си е тръгнал Ранд, то няма нищо общо с това, което сте сторили.

Масема обаче изглеждаше неудовлетворен. Не пусна ръкава на Перин и се взря в лицето му, сякаш се надяваше да разчете отговорите там. В левия ботуш на Перин започна да прониква ледена вода.

— Масема — каза той предпазливо. — Каквото и да е направил господарят Дракон, то е било според плана му. Господарят Дракон няма да ни изостави. — „А дали наистина? Аз на негово място щях ли?“

Масема кимна умислено.

— Да. Да, сега разбирам. Тръгнал е сам, за да пръсне мълвата за своето завръщане. Ние също трябва да я разпространим. Да. — И закуцука през потока, без да спира да си мърмори.

Шляпайки с подгизналите си ботуши, Перин се заизкачва към колибата на Моарейн и почука. Отговор не последва. Той се поколеба за миг и влезе.

Външната стаичка, където спеше Лан, беше тясна и просто обзаведена, също като колибата на Перин, с грубо сковано легло до стената, няколко окачалки за принадлежностите му и една лавица. През разтворената врата проникваше малко светлина и затова на лавицата бяха запалени смолисти борови трески, напъхани в цепнатините на скални парчета. Те изпускаха тънки струйки дим, който се стелеше на облак под тавана. Носът на Перин се сбърчи от миризмата. Главата му почти опираше в ниския таван. А главата на Лоиал направо се триеше в него, макар огиерът да беше приседнал на ръба на леглото на Лан и да се бе сгушил, за да се смали. Туфестите му уши помръднаха притеснено. Мин седеше с кръстосани крака на пръстения под до вратата към стаята на Моарейн, а самата Айез Седай крачеше, потънала в размисъл. Три крачки напред и три назад, само с това разполагаше, но използваше енергично тясното пространството и спокойствието, изписано на лицето й, не съответстваше на бързите й нервни крачки.

— Масема май ще се побърка — каза Перин.

— Според мен вече е побъркан — изсумтя Мин.

Моарейн спря пред него, стиснала устни. Гласът й беше тих. Прекалено тих.

— Масема ли е най-важното нещо в ума ти тази заран, Перин Айбара?

— Не. Бих искал да узная кога е напуснал Ранд и защо. Видял ли го е някой, когато е тръгнал? Знае ли някой накъде е тръгнал? — Той се насили да срещне погледа й също толкова решително и твърдо, но не беше лесно. Стърчеше над нея, но тя беше Айез Седай. — Това някой от твоите кроежи ли е, Моарейн? Ти ли му дърпаше юздите, докато не стана толкова нетърпелив, че да е готов да направи всичко, да тръгне накъдето и да е, само да не стои тук озаптен? — Ушите на Лоиал щръкнаха и той махна предупредително с дебелопръстата с в ръка.

Моарейн изгледа Перин, килнала глава настрани, и единственото, което той можа да направи, бе да се сдържи да не сведе поглед.