Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 32

Повече не помисли за битката в цялост. Сега съществуваше само тролокът, който той и другите вълци с него — братята — бяха откъснали от останалите и бяха съборили. После щеше да има друг, и друг, и още, докато не останеше нито един. Нито тук, нито никъде. Усети подтик да захвърли секирата и да използва зъбите си, да се затича на четири крака като братята си. Да затича чак до проходите високо в планината. Да тича с корем, заровен в дълбокия пухкав сняг, преследвайки сърна. Да тича с ледения вятър, разрошващ козината му. Озъби се заедно с братята си и тролоците завиха от ужас пред блясъка на жълтите му очи, по-страшни и от тези на братята му.

Изведнъж осъзна, че в долчинката не са останали повече живи тролоци, макар да усещаше как братята му преследват други в бягството им. Глутница от седем звяра си бе избрала друга плячка там някъде, в тъмнината. Един от Неродените се бе затичал към своя четириног със здрави копита — към коня си, изрече далечна частица от съзнанието му — и братята му го последваха, с ноздри, изпълнени с миризмата му, С ума си той беше с тях, виждаше всичко през техните очи. Когато го приближиха, Нероденият се извърна с проклятие. Черният резец на меча и черните дрехи на Неродения бяха като част от самата нощ. Но за братята и сестрите му нощта бе време за лов.

Младия бик се озъби, когато първият брат загина, смъртната му болка прониза и него, но другите обкръжиха чудовището още по-плътно, други братя и сестри загинаха, но яростните им челюсти повлякоха Неродения и го повалиха. Чудовището започна да се бори със зъби разкъсвайки гърла, дерейки кожа и плът с острите нокти на пръстите си — досущ твърдите нокти, които двуногите носеха в ръце, но братята го разкъсваха, умирайки. Най-сетне една от сестрите скочи от все още гърчещата се купчина. Утринна мъгла, така я наричаха, но както повечето вълчи имена, беше повече от това: мразовито утро с щипещ сняг, който тепърва ще дойде от въздуха, и гънеща се гъста мъгла през долината, лъкатушеща от повея, носещ обещание за добър лов. Вдигнала глава, Утринна мъгла зави към скритата зад облаците луна, за да оплаче мъртвите.

Младия бик отметна глава и зави с нея.

Когато свърши, видя, че Мин го гледа втренчено:

— Добре ли си, Перин? — попита го тя колебливо.

На бузата й имаше оток, а единият й ръкав бе наполовина откъснат. Стискаше тояга в едната си ръка и кама в другата, и по двете имаше кръв и косми.

Забеляза, че всички го гледат, поне всички, които все още стояха на крака. Лоиал, опрян уморено на огромната си тояга, шиенарците, които бяха пренесли падналите си другари при Моарейн, надвесила се с Лан над един от тях. Дори Айез Седай се бе извърнато към него. Горящите като огромни факли дървета мятаха треперлива светлина. Трупове на мъртви тролоци лежаха навсякъде. Имаше повече паднали шиенарци, отколкото стоящи, а телата на братята му бяха пръснати сред тях. Толкова много…