Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 31

Съществото се движеше като пепелянка, коварно и гибелно, с черен меч в ръце, бързо като мълния, но той беше Младия бик, го бяха нарекли вълците. Младия Бик, с рога от стомана, които държеше в ръцете си. Беше се слял с вълците, бе станал един от тях. Беше вълк, а всеки вълк би умрял стотици път, само за да види под себе си победен мърдраал. Чешещия залитна назад и заразмахва меча си в усилие да отклони ударите му.

Колянно сухожилие и гърло, така убиваха вълците. Младия бик отведнъж се хвърли настрани и коленичи, а секирата му перна коляното на мърдраала отзад. Той изкрещя с пронизителен звук който друг път щеше да накара косите на Перин да настръхнат… и падна, опирайки се на една ръка, Получовекът — Нероденият — продължаваше да стиска здраво меча си, но преди да успее да се закрепи, секирата на Младия бик удари отново. Полуотсечена, главата на мърдраала се килна и увисна ла тила му; ли въпреки това, опрян на една ръка. Нероденият заразмахва меча си като обезумял. Неродените умират най-трудно.

Повече от вълците, отколкото от собствените си очи, Младия бик долови как някои от тролоците започнаха да падат на земята, да се гърчат и да пищят, недокоснати нито от вълк, нито от човек. Трябваше да са от свързаните с този мърдраал, и когато умреше той, щяха да измрат и те — без ничия ръка да ги е засегнала.

Подтикът да се спусне надолу по склона и да се присъедини към братята си, да се включи в избиването на Изкривените, в излавянето на останалите Неродени, бе силен, но една дълбоко заровена в съзнанието му частица от човешката му природа си спомни. „Лейа.“

Той пусна секирата и се извърни към нея. Кръв бе покрила лицето й и очите й го гледаха широко отворени, блеснали в смъртта. Стори му се, че погледът й го обвинява.

— Опитах се — изхлипа той. — Опитах се да те спаси. — Нищо в погледа й не се промени. — Какво друго можех да направя? То щеше да те убие, ако не бях го убил аз!

„Хайде, Млади бико. Ела да избием Изкривените.“

Вълчето се надигна в него и го обгърна, Перин отпусна Лейа на земята и вдигна секирата. Острието блестеше влажно. Очите му засветиха. Той се завтече по склона. Беше отново Младия бик.

Дърветата около падината горяха като факли; един висок бор лумна в пламъци, когато Младия бик се включи в битката. Нощното небе проблесна със синкава мълния и Лан влезе в схватка с друг мърдраал, като древен Айез Седай — стомана задрънча в черна стомана, изкована в Такандар, в сянката на Шайол Гул. Лоиал размахваше сопа с размерите на пилон от крепостна порта и никой тролок не тролок не можеше да го доближи, без да се срине. Мъже отчаяно се сражаваха сражаваха сред танцуващите сенки, но Младия бик — Перин — някак мътно забеляза, че мнозина от двуногите шиенарци са паднали.

Братята и сестрите му се биеха на Малки глутници от по трима-четирима, отбягвайки кривите остриета на мечовете и шиповете на топорите, политайки напред с оголени зъби, за да разкъсат сухожилия, скачаха да прегризат гърла, когато плячката им падаше. Нямаше е чест в начина, по който се биеха, нямаше слава, нито милост. Не за битка бяха дошли, а за да избиват. Младия бик се присъедини към една от глутниците и секирата му послужи вместо зъби.