Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 30

За миг Перин остана да лежи, мъчейки се да си поеме дъх. Драскотината на гърба му пареше и беше влажна от кръв. Рамото му направо изригна от болка, когато посегна да го опипа.

— Лейа? Тя все още беше пред колибата, няма и на десетина крачки нагоре по склона. И го гледаше с такова изражение, че той не можеше да понесе очите й.

— Не ме съжалявай! — изръмжа и той. — Недей да…

Скокът на мърдраала от покрива на колибата сякаш продължи безкрайно. Мъртвешки черният му плащ се бе разперил като неподвижни криле. Безокият му поглед бе прикован в Перин. Миришеше на смърт.

През ръцете и краката на Перин премина студ, гърдите му сякаш станаха на буца лед.

— Лейа — прошепна той. Единственото, което можа да направи, бе да се сдържи да не побегне. — Лейа, моля те, скрий се. Моля те!

Получовекът закрачи към него бавно, уверен, че страхът го държи впримчен. Движеше се като Змия и размахваше меч, толкова черен, че само горящите дървета го правеха видим.

— Срежи един крак на триножника — промълви тихо чудовището — и целият ще падне. — Гласът му прозвуча като шумолене на изсъхнали листа.

Изведнъж Лейа се хвърли да хване мърдраала за краката. Чудовището замахна с тъмния си меч назад почти разсеяно, без дори да се извръща, и тя се срина. Сълзи рукнаха от очите на Перин. „Аз трябваше да й помогна… Да я спася. Трябваше да направя… нещо!“ Но докато мърдраалът се взираше в него с лишения си от очи поглед, беше непосилно дори да мисли.

„Идем, братко. Идем, Млади бико.“

Главата му закънтя от думите като камбана; отекванията й го пронизаха. И с думите дойдоха вълците, на тумби, нахлуха в съзнанието му, докато гледаше как наистина се изсипват в падината. Планински вълци, високи почти до кръста на човек, все сиво-бели, изскачащи от нощта в своя бяг, усещащи изумлението на двуногите, докато се впускаха да накажат Изкривените. Вълците го изпълниха изцяло и той почти забрави, че е човек. Очите му събраха светлината и блеснаха в златножълто. И Получовекът спря, сякаш внезапно разколебал се.

— Чезнещ — изхриптя Перин, но после му дойде друго име, от вълците, Тролоците, Изкривените, създадени по време на Войната на Сянката чрез смесица на човешко и животинско, бяха достатъчно лоши, но мърдраалът… — Неродени! — изхрани Младия бик и оголил зъби се хвърли към мърдраала.