Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 29

— Тролоци! Събудете се, за живота си! Тролоци! Отвърнаха му други викове. Хората заизлизаха от колибите си, повечето разсъблечени, но с готови мечове. Със зверски рев тролоците се втурнаха към тях. Посрещнаха ги викове: „Шиенар!“ и „Преродения Дракон!“ Лан, напълно облечен — Перин можеше да се обзаложи, че Стражникът изобщо не е спал — се хвърли сред тролоците, сякаш вълнените му дрехи бяха броня. Като че ли танцуваше от един към друг, мъж и меч се понесоха като вода или вятър и там, където Стражникът танцуваше, тролоците пищяха и загиваха. Моарейн също бе излязла в нощта и бе затанцувала своя Танц сред тролоците. Единственото й видимо оръжие беше тояжката й, но там, където шибнеше някой тролок, блясваше огнена ивица върху плътта му. Другата й ръка мяташе огнени топки, изсмукани от чистия въздух, и тролоците виеха, когато пламъците ги поглъщаха и ги събаряха на земята.

Едно дърво пламна от корен до корона, после друго, и още едно. Тролоците пищяха от внезапно лумналата светлина, но не преставаха ха да връхлитат и да размахват увенчаните си е шипове секири и закривените си мечове.

Изведнъж Перин забеляза Лейа — тя колебливо беше застанала на прага на колибата на Моарейн. Беше се хванала за гърлото. В светлината от лумналите дървеса той видя болката и ужаса, и погнусата на лицето й — беше отвратена от касапницата пред очите си.

— Скрий се! — извика й Перин. — Влез вътре и се скрий! — Тътнещият рев на битката и гибелта заглуши виковете му. Той се затича към нея. — Скрий се, Лейа! Заради любовта на Светлината, скрий се!

Един тролок се извиси над него — с жестоко закривен клюн на мястото на устата и носа. Черна грива и шипове го покриваха от раменете до коленете, стъпваше на ястребови нокти и размахваше странно закривен меч. Вонеше на пот, на мръсно и на кръв.

Перин се присви под замаха, изрева без думи и удари със секирата си. Разбираше, че би трябвало да е уплашен, но внезапността потисна страха му. Единственото, което имаше значение сега, бе да се добере до Лейа, да я спаси, а тролокът му се бе изпречил.

Тролокът рухна, изрева и зарита. Перин така и не разбра къде го беше ударил, дали умираше, или само беше ранен. Прескочи го, остави го да се тресе на земята, и се затича с препъване по склона.

Лумналите дървета мятаха зловещи сенки през долчинката. Една тръпнеща сянка край колибата на Моарейн изведнъж се оформи в туловище на тролок с козя муцуна и рога. Стиснало увенчаната си с шип секира, чудовището се бе завтекло надолу към сражаващата се гмеж… и изведнъж очите му се спряха на Лейа.

— Не! — извика Перин. — Светлина, о, не! — Камънаци се затъркаляха под босите му стъпала, той не усещаше раните. Секирата на тролока се надигна. — Лейааааааа!

В последния миг тролокът се извъртя и острието на секирата му блесна срещу Перин, Той се хвърли на земята и изрева, когато стоманата одраска гърба му. Отчаяно посегна, хвана едно козе копито и го дръпна с всичка сила. Чудовището се срина с трясък по склона, но успя да сграбчи Перин в двете си ръце, два пъти по-дебели от неговите, помъкна го след себе си и се затъркаляха надолу. Вонята му изпълни ноздрите на Перин — смесица от миризма на пръч и кисела човешка пот. Масивни мишци се плъзнаха по гърдите му, притиснаха го, за да му изкарат въздуха; ребрата му изпукаха, готови всеки момент да се скършат. Секирата на тролока беше изпаднала от ръцете му, но грубите му козешки зъби се забиха в рамото на Перин и той изстена от болка. Дробовете му се забориха за дъх, мрак забули очите му, но той смътно осъзна, че другата му ръка е свободна и все още стиска секирата. Държеше дръжката й изкъсо, като чук, с шипа надолу. С рев, който отне последния му останал въздух, той заби шипа в слепоочието на тролока. Съществото се сгърчи беззвучно, крайниците му се разпериха и го отблъснаха. Перин измъкна секирата, а тролокът се плъзна още надолу по склона, без без да спира да се гърчи.