Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 258

Той наведе глава, без да продума.

— Има и друг свидетел — продължи Амая. — Той не може да даде показания и няма начин да го заставим заради по-специалното му положение — дипломатически имунитет като член на посолство, но поверителната информация, до която е имал достъп, макар вече да не е в ръцете му, удостоверява без никакво съмнение връзката между Виктор Оярсабал, убиеца, известен като Басахаун, и доктор Берасатеги и неговите ползотворни сеанси за овладяване на гнева, подтикнали неколцина съпрузи да погубят жените си, всичките до една родени в долината на Бастан. Обещах да не разкривам името му и ще трябва да говоря с него, за да го убедя да го повтори поне пред теб.

Маркина дори не я гледаше.

— Написала си си домашното — прошепна.

— Съжалявам, това ми е работата.

— И какво искаш сега? — попита предизвикателно той.

— Не ми говори така. Аз съм полицай, направих проучване, това са фактите, не си ги измислям — опълчи му се тя. — Нали уж това искаше? Не мисля, че аз трябва да ти казвам какво е редно да направиш, дадох ти дума да не те прескачам втори път. Направи каквото е нужно.

Той въздъхна и стана.

— Права си — каза, приближавайки се към нея. — Само че никога не съм очаквал да завърша кариерата си по този начин: бях най-младият съдия, стигнал до този пост, а сега всичко, от което съм бягал цял живот, ще ме застигне.

— Не е задължително, ти не си виновен за деянията на родителите си.

— Какво бъдеще смяташ, че очаква съдия с психичноболна майка и баща, оглавявал сатанинска секта… Все едно дали ще се докаже, самото подозрение ще ме унищожи.

Тя го погледна натъжено, но в същия миг телефонът, който още държеше в ръката си, отново зазвъня.

— Госпожо инспектор, обажда се бащата на Йоланда. Много съм разтревожен за дъщеря ми, тази вечер като се прибра, взе да принтира снимки на някакви цветя и да говори странни неща. Вече знаете, че не иска да си взема лекарствата. Отказа да вечеря и току-що излезе с колата ми… Не успях да я спра и не знам къде отива.

— Мисля, че аз знам. Не се безпокойте, ще имам грижата да ви я доведа.

— Госпожо инспектор…?

— Кажете.

— Когато полицията дойде да пита дали липсват още експлозиви освен онези двеста грама, които Йоланда е използвала за отварянето на гробницата… Е, може би липсваше още малко, но не исках да си навличам повече неприятности.