Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 256

Маркина отвори вратата и за миг замръзна от учудване. Усмихна се, че я вижда, и без да продума, протегна ръка, хвана я за тила и я притегли към устата си.

Всички думи, всички обяснения, които бе наизустила, за да го убеди, се разтвориха във влажната му топла целувка, докато я притискаше почти отчаяно в прегръдките си.

Той обхвана лицето ѝ с шепи и я отдалечи малко, за да я вижда.

— Не прави така никога повече, полудях, докато чаках да се върнеш, да ми се обадиш, да дадеш някакъв знак — каза той и отново я целуна. — Повече никога не се отдалечавай толкова от мен.

Амая се откъсна от него, усмихвайки се на собствената си слабост и на усилието, което ѝ струваше това.

— Трябва да поговорим.

— После — отговори той и отново я притисна към себе си.

Тя затвори очи и се предаде на целувките му, на трескавите му ръце, давайки си сметка как се разтапя, как отстъпва пред властта му и как всичко наоколо губи значение, щом се намираше в обятията му. Беше все още със сивия костюм, който носеше в съда. Куфарчето и палтото на стола показваха, че току-що се е върнал. Плъзна сакото през раменете му и без да откъсва устни от неговите, потърси копчетата и започна да ги разкопчава едно по едно, слизайки същевременно с низ от кратки целувки по линията, очертана от брадата под челюстта му.

Чу телефона си, който звънеше много отдалеч, на милион светлинни години от мястото, където се намираше в момента. Изкуши се да го остави да си звъни, без да отговаря, но в последния миг, надвиквайки гласа в главата си, който я умоляваше да продължи, се отлепи с усмивка от него и бързо вдигна.

Гласът на Джеймс прозвуча толкова ясно и наблизо, като да беше досами нея.

— Здравей, Амая.

Сякаш някаква огромна помпа изсмука целия въздух от помещението. Чувството за срам, за разголеност беше толкова силно, че тя инстинктивно се обърна с гръб и започна да оправя дрехите си, като че ли мъжът ѝ можеше да я види.

— Какво става, Джеймс? — запита припряно.

— Какво да става, Амая? От няколко дни не сме се чували, от леля ти разбрах за майка ти, не си вдигаш телефона и ме питаш какво става. Ти ми кажи.

Тя затвори очи.

— Не мога да говоря сега, на работа съм — каза и се почувства ужасно от тази лъжа.

— Ще дойдеш ли?

— Още не ми е възможно…

Връзката внезапно прекъсна — той беше затворил. Въпреки това не изпита облекчение, а точно обратното.

Маркина бе отишъл в кухнята и наливаше две чаши с вино. Подаде ѝ едната.

— За какво искаше да говорим? — каза, преструвайки се, че не е чул разговора и че не забелязва притеснението ѝ. — Ако е за посещението при майка ми, вече го забравих. Трябваше да се сетя, че като полицай, ще проявиш любопитство… Аз също се осведомих за теб и семейството ти, когато те срещнах…

— Става дума за баща ти. — Лицето му потъмня. — Сам поиска да ти донеса нещо, да ти дам нещо повече, още факти и солидни доказателства. Принуди ме да прибягна до не особено легални уловки, за да продължа разследването и да изпълня условията ти. Днес сутринта отворихме един гроб в Иганци.