Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 257

— Без разрешение?

— Майката на момиченцето е собственичка на гробницата и под предлог за ремонтни дейности я отворихме безпрепятствено. Детето липсваше, някой е отнесъл трупа и по всичко личи, че това е станало скоро след погребението. Бащата е в чужбина, в командировка, и още не сме го разпитали. — Маркина слушаше внимателно, а в изражението му се четеше хем заинтересуваност, хем недоверие. — Утре следобед ще отворим друг гроб, в Ондарибия. Майката на момиченцето, разведена със съпруга си от години, е дъщеря на мирови съдия, който ни обеща нужната помощ за всичко. Както мъжът от Иганци, така и този от Ондарибия са в бизнес отношения с адвокатите Лехарета и Андия, свързани са и с групата на Берасатеги за превъзмогване на траура. Открихме още един подозрителен случай в същото село и още два на територията на Навара и ако утре не заварим детето в гроба му, както предполагаме, че ще стане, ще имаме три случая на оскверняване и кражба на трупове, свързани със същата група. Имайки предвид дейностите, заради които Берасатеги попадна в затвора, мисля, че е редно да започне официално разследване. — Съдията не каза нищо. Беше много сериозен, както винаги когато мислеше. — При такова разследване името на баща ти ще излезе на сцената.

— Ако си го проучвала, вече знаеш, че той ме изостави, когато майка ми се побърка. Остави фонд, който да покрива издръжката и образованието ми, и изчезна. Повече не съм чувал нищо за него.

— Никога ли не си го търсил? Не поиска ли да разбереш какво прави?

— Можех да си го представя, да ходи по жени, да живее като милионер, какъвто беше, да пътешества, да плава с яхтата, където в крайна сметка го завари смъртта… Не бях чувал нищо за него, докато не ме уведомиха за смъртта му. Бракът на родителите ми не беше идилия, той и преди това имаше своите похождения, понякога ги чувах да се карат, винаги по този повод.

Амая изпухтя, докато изпразни дробовете си, и отново си пое въздух, преди да заговори.

— Според събраните сведения доктор Шабиер Маркина е съчетавал скъпото лечение в своята клиника „Лас Росас“ с ръководството на сектантска група, установила се в Лесака и Бастан в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години. Той е бил нейният духовен водач, учителят, въвеждал членовете ѝ в окултистките практики. Разполагаме със защитен свидетел, който го разпознава без никакво съмнение. Според неговите показания сред тези практики е било и жертвоприношението на новородено момиченце, в което свидетелят лично е участвал и наблюдавал с очите си в отдалечен чифлик в Лесака. Той разказва, че веднъж са ходили и при другата група, настанила се в „Арги Белц“ в Бастан, която също се готвела за подобно приношение. Свидетелят идентифицира майка ми като един от членовете на въпросната група. Дъщерята на семейство Мартинес Байон, които също са членували в групата и сега са собственици на имота, е починала на година и два месеца уж по време на пътуване във Великобритания, само дето никога не е ходила там. Липсват смъртен акт, доклад от аутопсия, свидетелство за погребение, а името на детето не фигурира в паспорта на родителите, задължително условие по онова време. Бащата на Берасатеги ми призна, че той и съпругата му са предали първата си дъщеря за подобен ритуал и че точно това е породило депресиите на жена му. Тя не могла да го понесе, нито да обикне второто си дете, сина си. Не знам до каква степен човек се ражда психопат или липсата на обич и грижа са в състояние да свършат останалото — каза Амая, пропускайки да спомене подозренията си, че Сара Дуран не се е побъркала от мъка, а от чувството за вина. — Разполагам с още една свидетелка, която потвърждава връзката на Берасатеги с другите членове на групата, както и честите му посещения в чифлика, плюс цяла серия снимки на Йоланда Беруета, на които се виждат паркираните пред входа коли.