Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 247

Сарасола се прекръсти и се приведе леко напред, шепнейки молитва. Молеше се за помощ. Амая търпеливо изчака, без да откъсва очи от лицето му.

Сарасола най-сетне я погледна.

— Спомнете си какво каза свидетелят: „Никой не напуска групата, те винаги вземат своята дан“.

— Искате да кажете, че в даден момент тези жени са членували в групата?

— Те, техни близки или съпрузите им, но очевидно са останали в дълг. Нито една от тях не е можела да има деца, с изключение на Лусия Агире, но нейните дъщери вече са били прекалено големи. Тези жени вече не можели да бъдат дар за Ингума, нито да му предоставят такъв, но можели да бъдат принесени в дар на друго, по-маловажно божество, жадно за плът.

— Ами девойките край реката?

— Недовършена работа.

— И са използвали Виктор…

— Виктор вероятно е бил с фабричен дефект, досещате се какво искам да кажа: психопатът не е психопат по рождение, но ако съумееш да насочиш натрапчивите помисли на определен човек, получаваш верен слуга. Тези хора правят точно това, така действа всяка разрушителна секта. Напипват слабостите на своите сподвижници, които винаги са с едни и същи характеристики: малодушни, незначителни, лесно податливи на чуждо влияние. Използвайки недостатъците им, те ги унищожават, след което отново ги изграждат по свой вкус, дават им възможност да възкръснат сред общност от хора, които ги обичат, закрилят, уважават и ги изслушват, дават им място в света, където те се чувстват важни може би за пръв път в живота си.

— Дефектна стока — прошепна Амая.

— Дефектна, но твърде полезна и зловредна в ръцете на водач, кой умее да я цени.

Тя стана и се наведе да се сбогува със Сарасола.

— Молете се за мен, отче.

— Винаги го правя.

53

От двайсет минути Амая седеше в колата си, паркирана пред Института за съдебна медицина на Навара. Беше рано, работещите тук още не бяха започнали да пристигат. Беше се навела и опряла глава на волана, за да си почине малко. Три леки почуквания по стъклото я върнаха към действителността. Видя доктор Сан Мартин и свали стъклото.

— Какво правите тук, Саласар?

— Не знам — отвърна тя.

Прие едно кафе от машината, което Сан Мартин настоя да плати, и го последва към кабинета му, хванала картонената чаша за горния ръб, за да не се опари.

— Не желаете да я видите, така ли? Сигурна ли сте?

— Да, искам само да разбера някои неща.

Сан Мартин сви рамене и вдигна ръка, давайки ѝ знак, че целият е в слух.

— Искам да знам в какво състояние е била, преди да умре. Мисля, че това би могло да ни насочи към мястото, където е прекарала последния месец.

— Добре тогава. Хидратирана, кръвоснабдени органи, оросени крайници, кожа в добро състояние, никакви белези от наранявания, охлузвания, порязвания или измръзване, които да сочат, че е била изложена на сурови климатични условия. Аз бих отхвърлил вероятността в даден момент да е била в реката. Разполагаме с дрехите, с които беше облечена, и въпреки голямото количество кръв по тях, може да се каже, че са били удобни и с добро качество. Беше с ниски кожени обувки, не носеше часовник, гривни, пръстени, нито друг вид отличителни вещи. Като цяло изглеждаше здрава и добре гледана.