Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 245

52

Първата литургия за деня в катедралата на Памплона започваше в седем и половина сутринта и не беше особено посетена. Амая застана да чака пред страничната врата — единствената отворена в този час, докато не видя служебната кола на отец Сарасола да спира пред входа. Щом се увери, че я е забелязал, тя влезе в храма, хлътна в един от страничните параклиси и седна на последната банка. След минута отец Сарасола се настани до нея.

— Виждам, че не само аз имам пълна информация за всичко, което се случва в Памплона. Идвам тук всяка сутрин, но ако сте искали да говорите с мен, можехте да се обадите по телефона и щях да мина да ви взема с колата…

— Моля да извините моята настойчивост, но има нещо, за което държа да поговорим, и не можех да чакам. Също като вас и колегите ви от Ватикана, и аз съм силно впечатлена от поведението на доктор Берасатеги. Това е може би най-сложният вид профил, до който съм опирала. В Куонтико биха платили, за да проучат поведението на един подстрекател, способен да използва чуждия гняв, за да подписва собствените си престъпления, да убеждава другите до такава степен, че да изостри до крайност жестокостта им, и същевременно достатъчно селективен, за да подбира конкретен тип жертва. Знаете ли, доскоро анализаторите бяха така втренчени в престъпния ум, че почти не обръщаха внимание на жертвите, гледаха на тях само като на последствие от злодеянието. Но вълците не случайно ядат овце. Биха могли да се хвърлят на зайци, на лисици или плъхове. Те ядат овце, защото харесват месото им, страха им и ужасеното им блеене. Всички жертви на Тартало бяха жени, родени в Бастан, повечето не живееха вече тук, но произходът им сочеше безспорен модел. Но въпросът би могъл да бъде: как е избирал Берасатеги убийците? Знаем отговора от терапевтичните курсове, които е водел като психиатър — пряка възможност за досег с всякакви видове поведенчески разстройства, изложени пред очите му като в меню на ресторант, и с осигуреното му от широките познания умение да манипулира не е било чак толкова трудно, но пък е изпипано до съвършенство, редно е да му го признаем. За мен обаче не това е същественият въпрос. По-важното е защо е избирал именно тези жертви? Когато отидох да го посетя в затвора, го упрекнах, че се е криел зад тия нещастници, но той ми отговори, че никога не е имал намерението да им прехвърля вината си, те били, чисто и просто, актьори, представящи неговата пиеса. Изживяваше се като режисьор или нещо от този род. Убийството на жените им било първото действие, след което той, истинският главен герой, вземал своя трофей, отрязвайки ръката им. Още една странност, нали? Чудех се защо изкусен убиец като него ще избира толкова противен трофей при свързаните с неговото съхранение препятствия… Докато не проумях значението на пещерата, където ги бе трупал, и не си дадох сметка, че са били дар за дивото създание, чието име бе заимствал.

Сарасола се бе навел, за да я чува, и главата му беше толкова близо, че почти докосваше нейната. Амая говореше много тихо, почти шепнешком.