Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 241

— Мислех, че това е Ибай — промълви Амая, — питах се кога ли си го снимала…

— Да, приликата е удивителна. Сърцето ми се къса, като видя сина ти, и в същото време го обожавам, задето толкова много прилича на нея. Малко време прекарахме заедно, но тя събуди в мен неподозирани чувства. Ан беше много специална, не можеш да си представиш колко специална. Никога не съм била толкова щастлива, Амая, и никога няма да бъда, защото тогава, когато вярвах, че най-сетне съм открила щастието, той я уби, затри момиченцето ми.

Флора плачеше, без да закрива лицето си, забравила всички задръжки. След като бе изповядала греховете си, вероятно вече ѝ беше все едно, че сестра ѝ я вижда в това състояние.

Амая я бе изслушала, слисана. Сред всички видове отношения, които си бе представяла между сестра си и Ан Арбису, това бе единственото, което въобще не ѝ бе хрумнало. Гледаше я, трогната, как плаче, разбирайки много неща.

— Затова ли го уби? Уби Виктор, защото беше убил дъщеря ти? — Флора поклати отрицателно глава, прекарвайки ръка през лицето си, за да избърше сълзите, които като че ли нямаха край. — Ти знаеше ли какво върши той? — Флора пак отрече. — Флора, погледни ме — каза Амая, подканвайки я да се успокои. — Имаше ли някакви подозрения, че именно Виктор убива момичетата?