Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 242

Флора погледна сестра си и се опита да подходи предпазливо. Ако Рос беше права за нещо, то бе, че Амая не би проявила търпимост към никое престъпление, независимо от причините, довели до него.

— Не бях съвсем сигурна, докато не отидох онази нощ у тях и той не ми го потвърди.

— Но ти носеше оръжие със себе си, Флора. — Сестра ѝ не отговори. — Значи, си подозирала. Защо реши, че точно той е убил Ан?

— Не забравяй, че аз го познавах по-добре от всички.

— Да, знам, но кога разбра?

— Разбрах и точка.

— Не, Флора, никаква точка: той беше убил още две момичета освен Ан, както и много други, преди да се ожените… Откога го знаеше? Подозирала си го, а си позволила да продължи да избива момичета, докато не дойде редът на Ан?

— Не знаех, кълна ти се — излъга Флора. — Докато бяхме женени, не стана нито едно убийство, спомни си. Започнаха наново, когато се разделихме. До смъртта на Ан и през ум не ми е минавало, че Виктор е отговорен за престъпленията на басахаун.

— Но защо? Защо едва когато уби Ан?

— Заради начина, по който ги подбираше — отвърна гневно Флора и изведнъж спря да плаче. — Когато уби Ан, проумях по какво ги избира.

Амая остана няколко секунди неподвижна, загледана в сестра си.

— Флора, според нас той е избирал момичета, които са били в преходния период между детството и пубертета, но на случаен принцип. Карла слязла от колата на приятеля си в планината, Аиноа изпуснала автобуса, Ан водела двойствен живот, изпълнен с тайни и контакти, които криела от родителите си. Всички те просто са се оказали сами на грешното място в грешния момент. — Сестра ѝ поклати отрицателно глава, усмихвайки се горчиво. — Какво искаш да кажеш, Флора?

— За бога, нали уж ти си експертът? — отвърна тя, проявявайки отново обичайната си нетърпимост. — Какво е правел с телата?

Амая я погледна, недоумявайки накъде бие.

— Разрязвал дрехите им, обръсвал срамните им части, свалял обувките им с високи токчета, изтривал грима им и ги оставял… — Амая се замисли и погледна сестра си с нови очи, докато преповтаряше мислено. Връщал ги е към детството, като заличавал признаците на зрялост от телата им. Обръщал дланите им като за дарение и ги полагал на брега на река Бастан. Нещо като дар в чест на миналото, на непорочността. Ритуалният характер на престъпленията биеше на очи още от самото начало. Дори ги бе убивал, изпивайки дъха им. Тази мисъл я накара да потръпне. — Какво искаш да кажеш, Флора? Бъди по-ясна.

— Че ги е предавал, поднасял ги е в жертва — отговори сестра ѝ, вече напълно възвърнала самообладанието си.

— Но… но откъде Виктор е можел да знае? Ти ли му каза?

Флора направи гримаса, която бегло наподобяваше усмивка.

— Аз? По-скоро бих умряла, преди да отворя дума за това, особено пред него.

— Как е разбрал, откъде е научил, че Ан е твоя дъщеря?

— Вече ти казах, че ама така и не ми прости.

— Тя му е казала — заключи Амая. — Тя е казала на Виктор, че това момиче е твоя дъщеря. Защо според теб го е направила? За да навреди на брака ти?