Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 229

Тогава я обзе чувството на отвращение, на неподправена погнуса, което мигом разпозна. Точно същото изпитваше пред измамата, пред противното впечатление, че е заобиколена от лъжи.

Излезе от кабинета на Сарасола и без да се сбогува, се върна направо в полицейското управление в Елисондо.

Изкачи през две стъпала стълбите до втория етаж и надникна в кабинетите, търсейки колегите си. Сабалса работеше пред компютъра.

— Къде са Ириарте и Монтес?

— Тръгнаха към Иганци да се срещнат с една жена, която се развела три седмици след като момиченцето ѝ починало внезапно в люлката си. После щяха да ходят да разпитват друга в Ондарибия. Шефке… Чух за майка ви…

— Не казвайте нищо — отговори Амая и без да добави каквото и да било, тръгна към кабинета си.

Пъхна в компютъра флашката с файловете на Йонан и почна да отваря папките. За пръв път разбра какво вижда: низ от лъжи, преструвки и заблуди.

Гробницата в Еноа, в която не трябваше да има бебета. Лъжа. Същата гробница, където би следвало да почива телцето на невръстно момиченце, криеше още една лъжа. Срещата между Йоланда Беруета и Инма Еранс, кроейки поредна лъжа. В професионалната биография на акушерката Идалго се съдържаше лъжа. Берасатеги и връзката му с групата от „Арги Белц“— друга лъжа. Снимките на съдията в затвора в деня, в който бе умрял Берасатеги — нова лъжа. Йонан ѝ бе пратил колекция от измами и измислици, прикрити зад други привидности около нея. Отвори папката със снимките от разходката с Маркина пред концертната зала „Балуарте“, питайки се какво ли означават и какво се крие зад тези кадри. Затвори папката и отвори следващата. Тази с адреса на психиатричната клиника в Мадрид, където имаше пациентка, на име Сара. Запита се какъв вид лъжа се криеше зад това име.

Телефонът завибрира върху бюрото и се измести на няколко сантиметра с неприятния бръм на умиращо насекомо. Обаждаше се Падуа, от Гражданската гвардия. Амая замалко не отхвърли повикването, но в крайна сметка отговори. Падуа, макар да беше от тези, които се обзалагаха, че Росарио е мъртва от нощта на придошлата река, се бе включил в търсенето на трупа — според него, а според нея — на доказателството, че Росарио е жива. Изслуша съболезнованията на лейтенанта и му благодари. Тъкмо оставяше джиесема върху бюрото, когато той отново звънна; този път не вдигна. Отхвърли обаждането, пак беше Маркина.

Младши инспектор Сабалса подаде глава през вратата на кабинета ѝ; изражението му издаваше едва сдържаната тревога.

— Шефке, май се добрахме до нещо важно.

Амая му направи знак да влезе.

— Предположението за възможна връзка на Табесе с медицината се оказа решаващо. Мадридската лекарска колегия току-що потвърди, че през шейсетте, седемдесетте, осемдесетте и дори до средата на деветдесетте години в Лас Росас е съществувала клиника „Табесе“; нейният шеф, познат като доктор Табесе, бил доста известен сред мадридското общество по онова време, тъй като новаторските му лечебни методи, донесени от Съединените щати, се радвали на голямо уважение. Докторът е починал, от колегията не знаят точно кога, но отбелязват, че доста преди това вече се бил оттеглил от обществения живот. Погребан е в Ондарибия, където се заселил, след като преустановил психиатричната си дейност. Съвсем нормално не сме открили нищо, защото в лекарската си практика докторът е използвал името на своята клиника, а истинското му име било Шабиер Маркина — обяви Сабалса и постави пред нея силно увеличена черно-бяла снимка.