Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 52

Джефри Арчър

От шокираните лица и оживения шепот в залата ставаше ясно, че никой не е очаквал това, макар мистър Сидънс да забеляза, че мистър Клифтън е останал забележително спокоен. Това обаче далеч не се отнасяше за лейди Вирджиния, която шепнеше нещо в ухото на Джайлс.

— С това четенето на завещанието завърши — заяви мистър Сидънс. — Ако има въпроси, с радост ще отговоря.

— Само един — каза Джайлс, преди някой друг да успее да отвори уста. — Колко време имам за оспорване на завещанието?

— Можете да оспорите завещанието пред Върховния съд по всяко време в рамките на следващите двайсет и осем дни, сър Джайлс. — Мистър Сидънс очакваше този въпрос, както и кой ще го зададе.

Дори да имаше други въпроси, сър Джайлс и лейди Вирджиния не ги чуха, тъй като гневно напуснаха залата.

12.

— Ще направя всичко, скъпа — каза той. — Само не разваляй годежа, моля те.

— Как да се явя пред хората, след като майка ти ме унизи пред твоите роднини, пред приятелите ти и дори пред слугите?

— Разбирам — рече Джайлс. — Напълно те разбирам, но майка явно не е била с ума си. Не може да е осъзнавала какво прави.

— Каза, че ще направиш всичко, така ли? — попита Вирджиния и нервно завъртя годежния си пръстен.

— Всичко, скъпа.

— В такъв случай първото, което искам, е да изхвърлиш секретарката си. И заместницата й ще бъде одобрена от мен.

— Смятай го за направено — смирено рече Джайлс.

— И още утре ще натовариш водеща адвокатска кантора да оспори завещанието. И каквито и да са последствията, ще се бориш с нокти и зъби, за да победим.

— Вече се консултирах със сър Кътбърт Мейкинс.

— С нокти и зъби — повтори Вирджиния.

— С нокти и зъби — каза Джайлс. — Друго?

— Да. Другата седмица, когато изпратим поканите за сватбата, аз и единствено аз ще одобря списъка с гостите.

— Но това означава…

— Аз. Защото искам всички, които бяха в онази зала, да знаят какво е да бъдеш отхвърлен.

Джайлс сведе глава.

— А, разбирам — каза Вирджиния и свали пръстена. — Значи не си имал предвид, че ще направиш всичко.

— Напротив, точно това имах предвид, скъпа. Съгласен съм: само ти ще решаваш кой да бъде поканен на сватбата.

— И накрая — каза Вирджиния, — ще поръчаш на мистър Сидънс да издейства съдебна заповед всеки член на фамилията Клифтън да напусне Барингтън Хол.

— Но къде ще живеят?

— Пет пари не давам къде ще живеят — каза Вирджиния. — Дойде време да решаваш дали искаш да прекараш остатъка от живота си с мен, или с тях.

— Искам да прекарам остатъка от живота си с теб — рече Джайлс.

— В такъв случай се разбрахме — каза Вирджиния, сложи си отново годежния пръстен и започна да разкопчава роклята си.