Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 43

— Благодаря — отвърна Вирджиния. — Беше на прабаба ми, херцогиня Уестморланд, тя ми я приписа в завещанието си. Марсдън — каза тя и се обърна към иконома, който току-що се бе върнал, — цветята в стаята ми започват да увяхват. Бихте ли ги сменили, преди да се оттегля?

— Разбира се, милейди. Сър Джайлс, вечерята е сервирана.

— Не зная за вас, но аз умирам от глад — каза Вирджиния. — Ще вървим ли?

И без да чака отговор, хвана Джайлс под ръка и поведе всички към трапезарията.

По време на вечерята Вирджиния разказваше истории за предците си, в които ги изкарваше едва ли не гръбнак на Британската империя. Генерали, епископи, министър-председатели, както и няколко черни овце, призна тя — коя фамилия си няма по една-две? Почти не си пое дъх, докато не разчистиха масата. И тогава Джайлс хвърли бомбата: почука чашата си с лъжица, за да привлече вниманието на всички, и каза:

— Имам да споделя с вас една чудесна новина. Вирджиния ми оказа огромна чест, като се съгласи да стане моя съпруга.

Последва неловко мълчание.

— Моите поздравления — каза най-сетне Хари.

Ема успя криво-ляво да се усмихне.

Докато Марсдън отваряше бутилка шампанско и пълнеше чашите, Хари си помисли, че Елизабет е едва от няколко часа в гроба, а Вирджиния вече е успяла да потвърди предсказанието й.

— Разбира се, след като се оженим — каза Вирджиния и докосна нежно Джайлс по бузата, — тук ще има известни промени. Но това едва ли е особена изненада за вас — добави тя и се усмихна топло на Ема.

Джайлс изглеждаше толкова омагьосан от нея, че само кимаше одобрително.

— С Джайлс — продължи Вирджиния — смятаме да се преместим в Барингтън Хол веднага след като се оженим, но тъй като предстоят избори, сватбата ще трябва да се отложи с няколко месеца, което ще ви даде предостатъчно време да си намерите друг дом.

Ема остави чашата си и впери поглед в брат си.

— Сигурен съм, че разбираш, Ема — рече той, без да я поглежда в очите, — че бихме искали да започнем семейния си живот с Вирджиния като господарка на Барингтън Хол.

— Разбира се — отвърна Ема. — Честно казано, с радост ще се върна в Имението, където прекарах толкова щастливи години като дете.

Вирджиния изгледа годеника си.

— М-м-м — каза Джайлс. — Смятах да дам Имението на Вирджиния като сватбен подарък.

Ема и Хари се спогледаха, но преди някой от тях да отвори уста, Вирджиния каза:

— Имам две възрастни лели, които наскоро овдовяха. Имението ще е много удобно за тях.

— Джайлс, замислял ли си се изобщо какво може да бъде удобно за Хари и мен? — попита Ема, без да сваля поглед от брат си.

— Можете да се преместите в някоя от постройките в Имението — предложи Джайлс.

— Не мисля, че ще е подходящо, скъпи — каза Вирджиния и го хвана за ръката. — Не бива да забравяме, че смятам да поддържам голямо домакинство, както подобава на дъщерята на граф.

— Нямам никакво желание да живея в постройка в Имението — каза Ема сухо. — Можем да си позволим да си купим собствен дом, благодаря.

— Не се и съмнявам, скъпа — каза Вирджиния. — В края на краищата според Джайлс Хари е доста успешен писател.