Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 41

— Това ли е единствената причина?

— Не — отвърна директорът. — Един от настоятелите повдигна въпроса, че синът ви е получил полицейско предупреждение за кражба от магазин.

— Но за този инцидент има съвсем невинно обяснение — каза Хари, като се мъчеше да не избухне.

— Не се съмнявам — отвърна Гарет. — Но новият председател на настоятелството беше непреклонен.

— В такъв случай ще звънна и на него. Кой е той?

— Майор Алекс Фишър.

Джайлс Барингтън

1951 — 1954

9.

Джайлс бе поласкан, но не и изненадан, че енорийската църква „Сейнт Ендрю“, където се бе омъжила Елизабет Харви и където бяха кръстени и по-късно получили първото си причастие трите й деца, беше пълна с роднини, приятели и почитатели.

Преподобният Доналдсън припомни на всички във възпоменателната си реч колко много е направила Елизабет Барингтън за местната общност. Без нейната щедрост, каза той, възстановяването на църквата щяло да е невъзможно. След това разказа колко много други хора са се облагодетелствали от нейната мъдрост и проникновение, докато е била патрон на местната болница, и за ролята й като глава на семейството след смъртта на лорд Харви. Джайлс изпита облекчение, както несъмнено и повечето от присъстващите, че викарият не спомена баща му нито веднъж.

Преподобният Доналдсън завърши възхвалата си с думите:

— Елизабет ни напусна рано, само на петдесет и една, но ние нямаме право да оспорваме волята на нашия Господ.

След словото му Джайлс и Себастиан прочетоха Добрият самарянин и Проповедта на планината, а Ема и Грейс изрецитираха стихове от любимите поети на майка си. Ема избра Шели:

Изгубен ангел на порутен рай! Не знаеше, че той е неин — и чиста си отиде отведнъж, тъй както облакът, изплакал своя дъжд.

А Грейс предпочете Кийтс:

Спри, помисли! Животът ден е само: тъй крехка капчица роса, към гибел устремила се от клона…

Докато опечалените излизаха от църквата, неколцина попитаха коя е привлекателната жена до сър Джайлс. Хари си помисли, че предсказанието на Елизабет наистина се сбъдва. Облечена изцяло в черно, Вирджиния стоеше отдясно на Джайлс, докато спускаха ковчега на Елизабет в гроба. Хари си спомни думите й: „Все още имам коз в ръкава“.

След погребението Джайлс, Ема и Грейс поканиха неколцина близки приятели в Барингтън Хол за „бдение“, както го наричаха ирландците. Вирджиния обикаляше енергично от опечален на опечален и се представяше, сякаш вече беше господарката на дома. Джайлс като че ли не забелязваше, а дори и да не беше така, явно нямаше нищо против.

— Здравейте, аз съм лейди Вирджиния Фенуик — каза тя, когато се озова пред майката на Хари. — А вие коя сте?

— Аз съм мисис Холкомби — отвърна Мейзи. — Хари е мой син.

— О, да — каза Вирджиния. — Вие бяхте сервитьорка или нещо подобно, нали?

— Аз съм управител на „Гранд Хотел“ в Бристол — отвърна Мейзи, сякаш обясняваше на някакъв досаден клиент.

— А, да. Ще ми трябва време да свикна с идеята за работеща жена. Виждате ли, жените от моята фамилия никога не са работили — каза Вирджиния и побърза да се отдалечи.